— Мога да погледна и сам — опита се да го успокои Маркус. — Първо да ви заведа у дом…
— Не — прекъсна го Джонатан. — Ти си нехранимайко, на който не може да се разчита, така че ще поема нещата в свои ръце.
— Но малкият е жив умрял от умора!
— Не, не! — развесели се Чарли — И аз искам да отида в ресторанта!
— Значи решено. Тръгни по отклонението на нивото на 3-та улица — нареди той, като изтри с ръкава си парата, която се кондензираше на предното стъкло.
Но старото рено не обичаше да му се сменя рязко маршрутът. Сцеплението на тесните гуми не беше достатъчно и маневрата едва не доведе до инцидент.
— Виждаш ли, че не контролираш тая съборетина! — извика Джонатан. — По дяволите, ще ни убиеш!
— Правя каквото мога! — успокои го Маркус, докато изправяше волана посред концерт от изгубили търпение клаксони.
Изкачвайки се по „Кърни Стрийт“, бричката сякаш си възвърна стабилността.
— Само защото си се срещнал със сестра ми ли си в това състояние? — запита Маркус след дълго мълчание.
— Франческа ти е заварена сестра — поправи го Джонатан.
— Как е тя?
Джонатан го погледна враждебно.
— Смяташ, че сме си лафили?
Маркус знаеше, че темата е болна, и не настоя повече. Той се концентрира над шофирането си, насочи се към „Кълъмбъс Авеню“ и гарира „бричката“ пред ресторантче, наречено „French Touch“15, на ъгъла на „Юнион Стрийт“ и „Стоксън Стрийт“.
Както Джонатан беше предвидил, Боб Вудмарк беше оставил стоката си зад ресторанта. Двамата мъже отнесоха щайгите, за да ги сложат в хладилната стая, преди да проверят дали всичко е наред в салона.
„French Touch“ се намираше в един от ъглите на Хексагона в сърцето на „Норт Бийч“, италианския квартал на Сан Франциско. Малко, но приветливо, заведението възпроизвеждаше вътрешността на френско бистро от 30-те години на XX век: дървена ламперия, корнизи, мозаечен под, огромни огледала стил Бел епок, стари афиши на Жозефин Бекер, Морис Шевалие и Мистингет. Ресторантът предлагаше традиционна френска кухня, без претенции, без превземки. Върху табелката, закрепена на стената, можеше да се прочете: „многолистно тесто от охлюви с мед, магре16 от патица с портокал, тропезианска торта17…“
— Мога ли да получа сладолед, тате? — попита Чарли, настанявайки се пред лъскавия бар, разположен на видно място по дължината на залата.
— Не, скъпи. Ти изяде килограми в самолета. И освен това е много късно, отдавна вече трябваше да си в леглото.
— Ама нали е ваканция…
— Хайде, Джон, без нерви! — намеси се Маркус.
— А, не, няма и ти да си вреш гагата!
— Коледа е все пак!
— Две хлапета! — позволи си да се усмихне Джонатан.
Той се настани в един от ъглите на ресторанта, зад тезгяха на откритата кухня, която даваше възможност на гостите отчасти да следят подготовката на ястията.
— Какво би ти доставило удоволствие? — запита той сина си.
— Една „Бяла дама“! — изпълни се с ентусиазъм хлапето.
С вещина, майстор-готвачът разчупи няколко блокчета черен шоколад в малка купа, за да ги разтопи на водна баня.
— А за теб? — обърна се той към Маркус.
— Можем да отворим бутилка вино…
— Щом искаш…
Широка усмивка изгря на лицето на Маркус. Той весело стана от стола и се отправи към предпочитаното си място: избата на ресторанта.
В това време под лакомия поглед на Чарли Джонатан сложи в една купа две топки ванилов сладолед и една целувка. Когато шоколадът се разтопи, той прибави лъжичка сметанов крем фльорет. Изсипа топлия шоколад върху ледения крем и покри всичко това с бита сметана и с печени бадеми.
— Наслади се! — каза той и постави чадърче върху купола на крема.
Баща и син се настаниха на маса, седнаха един до друг върху удобна мека пейка. Със светнали очи Чарли се въоръжи с дълга лъжица и започна да си хапва.
— Погледни това вълшебство! — възхити се Маркус, завръщайки се от избата.
— „Screaming Eagle 1997“18! Да не си се смахнал? Тези бутилки са запазени за клиентите!
— Е, хайде! Нека това да бъде моят коледен подарък — помоли се той.
След чисто формална съпротива Джонатан прие да отворят страхотното вино. Общо взето, по-добре беше Маркус да изпие няколко чаши в ресторанта. В противен случай канадецът можеше да обиколи баровете, а когато беше под въздействието на алкохола, го дебнеха какви ли не катастрофи. Неведнъж някои от другарите му по чашка се бяха възползвали от податливостта и лековерието му, за да го оберат на покер и да го накарат да подпише фантастични разписки за заеми, които Джонатан след това с огромен зор изплащаше.
15
В случая означава „Френски стил“. Има и такова явление в американската музика, появило се в началото на 90-те години.
17
Два блата от козуначено тесто, между които се поставя подходя крем; наричат я още хамбургер с крем.
18
„Screaming Eagle“ („Кряскащият орел“) е висококачествено калифорнийско вино от лимитиран сорт.