Париж
Скъпи приятели, поради празниците в края на годината „Необикновената градина“ ще бъде затворена от сряда, 21 декември, до понеделник 26 декември включително.
Весели празници на всички!
Джонатан не можа да повярва и разтърка очите си: цветарка, която затваря магазина си в седмицата преди Коледа! Явно младата англичанка се беше поддала на крайните разбирания на французите за ваканциите! Изумлението му се преобрази в раздразнение. Докато пуфтеше от яд, чу телефонът да звъни в джоба му. Беше Мадлин.
Тя: Къде сте?
Той: Хей! Не са ли ви учили да казвате добър ден?
Тя: Добър ден. Къде сте?
Той: А вие?
Тя: Представете си, пред вашия ресторант!
Той: Какво?
Тя: Аз съм в Сан Франциско. Кажете ми къде живеете и ще дойда там.
Той: Но аз не съм вкъщи…
Тя: Какво значи това?
Той: В Париж съм, пред вашия магазин.
Тя: …
Той: …
Тя: Не успяхте ли да ме предупредите, до дяволите!
Той: Да не е моя грешката? Мога да ви върна комплимента, да знаете!
Тя: ВИЕ започнахте да ровите в моя телефон! ВИЕ се набъркахте в неща, които не ви засягат! ВИЕ измъкнахте досие, което преобърна живота ми. ВИЕ…
Той: ДОСТАТЪЧНО! Слушайте, трябва да поговорим спокойно. Само двамата.
Тя: На десет хиляди километра разстояние ми се струва трудно да осъществим това!
Той: Затова всеки от нас трябва да направи крачка към другия.
Тя:…?
Той: Предлагам да се срещнем в Манхатън. Лесно е, а с промените в часовата разлика, можем да бъдем там още тази вечер.
Тя: Вие сте болен! Първо, самолетите са пълни, моята кредитна карта е на червено и ви казвам, че…
Той: Има полет на „Юнайтед Еърлайнс“ в 14.30. Често съм го използвал, за да взимам Чарли от Ню Йорк. Разполагам с много свободни мили152 и ще ви взема билета…
Тя: Знаете ли къде можете да си го тикнете този билет?
Той: Добре, не е необходимо да бъдете груба и прекалено хлевоуста. По-добре ми изпратете вашия номер на паспорта, датата и мястото на издаване. Тези данни са ми необходими, за да ви запазя място.
Тя: Престанете да ми заповядвате и да ми говорите като на дебилно момиченце! Не сте ми баща!
Той: Не съм, слава Богу!…
Тя: Престанете да се ровите в личния ми живот и в разследванията ми!
Той: Вашите разследвания? Припомням ви, че отдавна вече не сте ченге.
Тя: Не разбирам защо ме тормозите и какво целите да постигнете. Искате да ме изнудвате, нали?
Той: Не ставайте смешна, искам само да ви помогна.
Тя: Първо помогнете на себе си.
Той: Какво искате да кажете?
Тя: Искам да кажа, че животът ви е пълен хаос и че бившата ви жена крие от вас важни неща.
Той: Какво ви дава право да твърдите това?
Тя; Аз също правя своите малки проучвания…
Той: Ето още една причина, за да си поговорим, нали?
Тя: Нямам какво да ви казвам.
Той: Слушайте, имам нова информация за Алис Диксън.
Тя: Вие сте куку…
Той: Оставете ме да ви обясн…
Тя: Вървете по дяволите!
Беше затворила. Опита се да я набере отново, но беше изключила телефона си. Господи, никак не облекчаваше задачата му…
Черните облаци се разцепиха от светкавици и падна мълния. Продължаваше да вали яко. Джонатан нямаше нито чадър, нито качулка и палтото му беше вир-вода. Опита се да спре такси, но не се намираше в Ню Йорк. Покрусен от неуспеха си, отиде до стоянката на гара „Монпарнас“ и зае мястото си на опашката. Черният и самотен силует на уродливата кула обезобразяваше парижкото небе. Както всеки път, когато идваше в този квартал, той се питаше как е било възможно да бъде построена тази мрачна конструкция, колкото чудовищна, толкова и неестетична.
Току-що бе седнал в таксито, когато лек и весел звън от мокрия джоб на палтото му оповести пристигането на есемес.
152
Система за събиране на точки, които се наричат мили — това става при чести полети, така че Джонатан има възможност да предложи на Мадлин почти безплатен билет.