Колата слезе по 9-о авеню до 42-ра улица. Сега се намираха близо до „Хеле Кичън“165. Алис се опита да разсъждава трезво:
Успокой се! Дишай през носа! Запази хладнокръвие!
Нямаше да умре. Поне не веднага. Ако искаше да я убие, мъжът можеше да го направи досега. Вероятно нямаше намерение и да я изнасили. Перверзник, който иска да изпита сладката тръпка, не би се подложил на толкова много рискове, прониквайки в така строго охранявана сграда като „Джулиард“.
Кой в такъв случай беше този мъж? Беше сторил нещо знаменателно: внимаваше да не я уцели в гърдите, предпочете да насочи оръжието към корема й.
Знае, че ми е извършена трансплантация и че електрическият заряд, изстрелян близо до сърцето ми може да ме убие…
Без да бъде наясно с мотивите на нападателя, Алис беше разбрала, че тази вечер миналото й я застигаше.
Мъжът караше внимателно плътно вдясно, стараеше се да не надвишава разрешената скорост, за да избегне полицейския контрол. Той стигна до западния край на града и слезе на юг, следвайки течението на реката. Пътуваха по-малко от петнайсет минути, когато пикапът се вмъкна в тунела „Бруклин Батери“166.
Лош знак, напускаме Манхатън…
Бяха отминали пункта за плащане на пътна такса, когато телефонът на непознатия нададе вой. Той вдигна след първото позвъняване благодарение на хендсфри, включено към усилвател. Това даде възможност на Алис да чуе по-голямата част от разговора.
— Е, Юри? — запита гласът.
— Аз пътувам. Всичко се разви, както беше предвидено — обяви той със силен руски акцент.
— Нали не си я наранил?
— Следвам инструкциите.
— Добре. Знаеш ли какво остава да свършиш?
— Да — отговори руснакът.
— Не забравяй да я претърсиш и се освободи от пикапа.
— Разбрано.
Гласът по телефона… Беше на… Не, това е невъзможно…
Сега всичко се изясняваше. Сърцето на Алис биеше още по-силно, тъй като тя разбра, че опасността беше далеч по-голяма, отколкото предполагаше.
Обзе я от паника, парцалът в устата й отново започна да я задушава. Помъчи се да диша бавно. Непременно трябваше да се опита да стори нещо.
Моят джиесем!
Като се стараеше да не привлича внимание, Алис се изви, за да измъкне телефона от задния джоб на горната си дреха. За жалост, завързаните й китки правеха всяко движение трудно, особено под почти неотлъчното наблюдение на Юри, който хвърляше погледи в огледалото за обратно виждане. Все пак тя прояви упоритост и постоянство, успя да извади апарата и да го включи. На сляпо избра първите две цифри от 911, когато доджът внезапно спря. Телефонът се изплъзна от ръцете на Алис и падна под седалката.
— Гандон167! — руснакът изпсува моториста, който беше минал на червено.
Опакована като салам, Алис не можеше да направи нищо: телефонът беше далеч от нея.
Пътуваха още петнайсетина минути, движеха се на юг в нощта. Къде отиваха? Тя беше сигурна, че вече са напуснали Бруклин, когато забеляза табелата на „Мърмейд Авеню“, една от основните артерии на Кони Айлънд.
Обзе я луда надежда, когато срещнаха полицейска кола, която патрулираше по „Сърф Авеню“, но двете ченгета паркираха пред закусвалнята „Натан’с Феймъс“168, за да си купят хот-дог. От тях не можеше да очаква спасение.
Руснакът зави в тъмна глуха уличка и загаси фаровете. Наоколо нямаше други коли. Той продължи до порутена сграда и спря.
След като се убеди, че мястото е пусто, Юри отвори една от задните врати на доджа, за да извади девойката.
С нож преряза въжетата на глезените й.
— Давай напред!
Алис чу шума на вълните и усети, че соленият въздух бръсне лицето й. Намираха се посред злокобна и пустинна зона, близо до Атлантическия океан. Над полуострова тегнеше мъртвешка атмосфера, бяха далеч от небостъргачите на Манхатън и оживлението на модерния Бруклин. В началото на XX в. Кони Айлънд приютяваше огромен панаирджийски празник. Атракциите, прочути с оригиналността си, привличаха милиони туристи, дошли от четирите краища на Съединените щати. Манежите вибрираха в ритмите на шумната музика и на кипежа. Голямото виенско колело беше най-високото в страната, влакчето, което се спускаше надолу и се изкачваше нагоре — най-бързото, атракциите на ужаса — най-страховитите, а „Фрийк Шоу“ представяше най-безформените чудовища. Закачен с кабел, човек дори можеше да скочи с парашут от височината на гигантска кула.
165
Дяволската кухня е район на Манхатън, между 34-та и 59-а улица, 8-о авеню и река Хъдсън; получава името си заради ширещата се престъпност до 80-те години на XX в.; сега там се намират много театри, модни ресторанти и разкошни къщи.
166
Тунелът „Бруклин Батери“ е открит през 1950 г., минава под устието на Ист Ривър между Бруклин и Манхатън, дълъг е 2770 м.
168
„Натан’с Феймъс“ е верига ресторанти за бързо хранене, специализирана в продажбата на хотдог; първото заведение е открито в квартал Кони Айлънд през 1918 г. от Натан Хендверкер, евреин, емигрант от Полша.