Вратата се отвори със скърцане и огромният силует на Юри се появи в нейната рамка.
— Сучка176! — ядоса се той, като видя, че е успяла да изгризе изолирбанда.
Хвана я за косите, но тя започна да му се моли:
— Трябва ми вода! Нямам медикаменти! Има опасност да…
— Млъквай!
Той грубо я блъсна назад и изтръгна кичур от косата й. Тя разбра, че в неин интерес е да замълчи. Руснакът като че ли се успокои. Приближи лице до нейното, помириса парфюма на врата й, погали бузата й с едрите си лепкави пръсти. Алис усети дъха му до устата си и не можа да скрие отвращението, което я обзе. Тя обърна глава. Тогава забеляза камерата в ръцете му.
Черната и едра сянка на Юри се открои под призрачния неон.
— Ще получиш вода — обеща той, — но преди това ние двамата ще направим филмче…
30
Скритата страна на луната
Всеки от нас е луна със скрита страна, която никой не вижда.
Лоуър Ист Сайд
8 часът сутринта
Джонатан провря смарта между две коли, перпендикулярно на тротоара, и слезе по „Бауъри“ до 2-ра улица. След като дълго време му се носеше лошата слава, днес кварталът Лоуър Ист Сайд минаваше за едно от най-проспериращите места с малките кафенета и с модните ресторанти. Джонатан отвори вратата на заведението, което предпочиташе — „Пийлс“, за да хапне. Атмосферата тук беше автентична и изпълнена с истинска топлина. Претъпкано между 11 и 13 часа, кафенето беше спокойно сутринта.
Джонатан потърси Мадлин сред окъпаната в светлина зала. Около дълъг бар от светло дърво бохемска и тренди178 клиентела нагъваше палачинки с банан и пиеше капучино.
Мадлин я нямаше. Той се обезпокои. Може би тя съжаляваше за случилото се през нощта? Може би си беше заминала внезапно? Може би…
Телефонът му звънна. „На етажа съм“ — пишеше в есемеса. Той вдигна глава и я видя, наведена над парапета, тя му правеше знак с ръка.
Успокоен се качи по стълбата и седна до нея на масата. Бели стени и светъл паркет, големи прозорци, цветни лампиони: помещението беше много приятно.
— Отдавна ли ме чакаш?
Той не посмя да я целуне, макар да изпитваше силно желание. Тя носеше джинси и вталено кожено сако, което не беше виждал. То подчертаваше колко е слаба.
— Току-що дойдох. Тук е симпатично. Къде беше?
— При бившата си съпруга. Ще ти разкажа — увери я той и седна срещу нея.
Мадлин се опита да гледа естествено; но всъщност го съзерцаваше тъжно, сякаш връзката им се е изгубила… Джонатан се пресегна да хване ръката й, но тя я дръпна. Погледите им се срещнаха, тишината се удължи. Най-после Мадлин деликатно плъзна пръстите си в неговите. Сега беше ясно, че изпитваха нещо повече от обикновено желание един към друг, макар да не бяха готови да определят като „любовна“ силата, която ги свързваше.
С маниашки очила, с риза на квадратчета и с френски мустаци, сервитьор с вид на хипстър179 се приближи, за да вземе поръчката им. Джонатан прегледа менюто и избра еспресо и Monkey Bread180. Мадлин се спря на Blueberry Cream Cookie181 с чаша мляко.
— Взех дрехи на дружката ти. Те са малко вталени, но…
— Стоят ти добре. И не ми е „дружка“. Имаш ли новини от Джим?
— Никакви — отговори тя и помръкна. — Джиесемът му е включен на секретар. Ще се обадя директно в полицейския участък.
Докато Мадлин набираше номера, Джонатан хвърли поглед на екземпляра от „Ню Йорк Поуст“, изоставен на пейката. Вестникът представяше на първа страница аферата, за която той чу да се говори по радиото:
Процесът срещу Исабел Кортес започна днес пред специалния съд на Калифорния. Наречена „Куклата“, тя е дъщеря на покойния Алфонсо Кортес, един от историческите шефове на могъщия мексикански картел, разстрелян от вражеска банда през март 2001 година.
Настанила се в Лос Анджелес под фалшива самоличност, Исабел Кортес е арестувана преди три години, докато пазарувала по „Родео Драйв“. Обвинителният акт й вменява контрола над много мрежи за износ на кокаин към Съедините щати, както и създаването на широка система за пране на пари. Процесът беше многократно отлаган, тъй като адвокатите на Куклата използваха и най-малките нарушения на съдебната процедура.
177
Цитатът е от „Отвъд Екватора: околосветско пътешествие“ от големия американски писател и хуморист Марк Твен (1835–1910).
178
Съвременна субкултура, засягаща различни възрасти и социални прослойки, позволяваща на градските жители да изглеждат актуално през всеки моден период.
179
Жаргон, който дефинира съвременно схващане за субкултура, включваща младежи на възраст от 17 до 30 години, които обикновено принадлежат към средната класа, различават се с независим начин на мислене, антиконформисти са по поведение, почитатели са на локалната инди поп музика; през 40-те години писателят Джак Керуак ги нарича
180
Monkey Bread (маймунски хляб) е един от любимите сладки хлябове в Щатите: направен е на топки, залети с карамелен сос от масло, канела, ядки и стафиди, мариновани в коняк; името идва от приликата на хляба с плодовете на африканското дърво баобаб, любима храна на маймуните.