— Донесох твоя компютър. Исках отново да прегледам досието „Диксън“. Ти ми каза, че си го прехвърлил тук. Ще е по-лесно да направя справки, отколкото на моя телефон.
Джонатан включи компютъра.
— Вярваш ли, че Джим е убит?
— Не зная.
— Аз мисля, че са го убили и че престъплението е свързано с това, което е успял да открие за Алис.
— Не се въодушевявай. Преди седмица ти никога не беше чувал да се говори за тази афера.
— Това ми позволява да проследя нещата с бистър поглед.
— Кое те води към подобно заключение?
— Мисля, че полицията и секретните служби са направили всичко възможно, за да потулят това отвличане.
— Въобразяваш си!
— Искаш ли да ти представя смущаващи факти? Охранителните камери! Четох досието: по онова време дузина апарати снимат улиците около колежа на Алис. Дванайсет! И видиш ли, всичките били развалени в този ден. Не ти ли се струва странно?
— Твоята теория за заговор е чудовищна.
— Видях Алис шест месеца след като ти си получила сърцето й в хладилна чанта!
— Никога няма да разберем дали наистина е била тя.
— Тя беше! И тъй като Джим е имал доказателство за това, са го убили!
— Не е достатъчно да твърдиш едно или друго. Трябва да го докажеш.
— Алис не е мъртва, имай ми доверие.
— Тук доверието няма нищо общо.
— Алис не е мъртва — повтори той. — И ако още е жива, значи е претърпяла сърдечна трансплантация. Операция, която обаче не се появява в регистрите на нито една болница. Представяш ли си каква мрежа от съучастници и каква организация са необходими, за да бъде подготвено това? Кой е способен да спретне подобна операция, ако не държавна агенция?
— Прекалено много телевизионни сериали гледаш. Слушай, всички си правеха оглушки за Алис, докато разследвах: и на първо място майка й, наркоманка, която живееше в скапан квартал. Това хлапе не е ничие чедо и не виждам какво общо може да има правителството с цялата тази работа.
Мадлин изпи чаша кафе и после, както се беше случвало стотици пъти в досегашния й живот, потъна в досието на Алис, за да си опресни паметта. Протокол от първия разпит на серийния убиец Бишоп се появи на екрана, както и различни снимки: фотографии от мизерната къща на Ерин, които контрастираха с изображенията на съвършено подредената стая на Алис, с книгите, с афишите за концерти, с кутийките за бисквити „Орео“ и с шишенцата с ягодово мляко.
Но образът на Джим оставаше пуснал корени в съзнанието на Мадлин. Какво беше правил след срещата си с Джонатан? Какво би сторила тя на негово място? Вероятно беше разпоредил графологичен анализ и сравняване на отпечатъците от пръстите. Може би дори беше предприел генетични изследвания. Като се порови в джиесема си, тя откри номера на Таша Медейрос, една от специалистките по ДНК анализ в криминалната лаборатория в Бирмингам. Беше блестяща биоложка, арабия по отношение на процедурите. В миналото двамата с Джим нерядко се бяха обръщали към нея, тъй като тя приемаше да прави спешни анализи, които не преминаваха непременно по законния ред. Таша „контролирано“ си посмъркваше кокаин и Джим, за да запазят добрите си отношения, често й даваше по няколко дози, иззети при залавянето на дребни дилъри.
— Странен морал — позволи си да коментира Джонатан.
— Полицията не е светът на смърфовете! — отбеляза Мадлин и набра номера.
Този ден Таша не беше на работа. Тя си беше у дома с дъщеря си, но потвърди, че Джим я помолил да направи анализ. Била дежурна през нощта и рано сутринта му пуснала резултатите с имейл.
— Спомняш ли си за какво ставаше дума?
— За сравнение между две ДНК.
— Можеш ли да ми препратиш пощата?
— Днес ще бъде трудно.
— Много е важно, Таша. Джим умря. Опитвам се да разбера защо.
— По дяволите…
— Давам ти моя имейл адрес.
— Окей, с Паола ще мина през службата. Ще имаш резултатите след по-малко от час.
На компютъра Джонатан разглеждаше снимките от извършените от Бишоп зловещи престъпления. Той беше признал за убийството на Алис, без да представи никакво доказателство. Сред този поток от кръв и насилие Джонатан внезапно осъзна, че благодарение на всичките ужасии двамата с Мадлин бяха заедно тази сутрин. Ако Алис не беше изчезнала, те никога не биха се срещнали повторно…