Изключително заинтригувана, тя кликна на прикачения файл, а Джонатан се наведе през рамото й, за да разгледа заедно с нея документа: той представляваше сложна таблица от петнайсет линии, наредени в шест колони. Всяко квадратче съдържаше цифри. Бяха им необходими няколко секунди, да разберат, че става дума за тест за бащинство.
Подскочиха, когато стигнаха до последния параграф, в който се съобщаваше резултатът. Това, което откриха, ги зашемети:
основаващ се върху анализ на ДНК.
Предполагаем баща: Даниел Дойл.
Дете: Алис Диксън.
Еднакви алели182 са открити в петнайсетте анализирани локуса183.
Възможността за бащинство е оценена на 99,999%.
Преди да умре, Джим бе осенен от гениална интуиция. След три години разследване той успя да докаже не само че Дани Дойл не е мъртъв, но и че е баща на Алис Диксън.
Откритие, което беше заплатил с живота си.
31
На вражеска територия
В мрачините всеки е застигнат от съдбата си.
Кафенето „Пийлс“
Лоуер Ист Сайд
10 часът сутринта
Поразена, Мадлин се дръпна назад на седалката, обзета от внезапна погнуса. Главата й се маеше. Нито Алис, нито Дани бяха мъртви. И още по-изумително: девойката беше дъщеря на кръстника на подземния свят. Но Джим беше убит; самата тя без малко щеше да сложи край на живота си. Десетки хора бяха работили дни и нощи над това разследване. Защо? За кого? Изведнъж тя започна да изпитва съмнение към всичко. Кои бяха жертвите в тази история? Кои бяха виновните? От началото на аферата, щом успееше да осветли някоя сенчеста зона, изникваше нова мистерия, която я отвеждаше към все по-опасна територия.
Тя вдигна очи и потърси подкрепа в Джонатан, но той, прилепил чело към прозореца, се интересуваше от това, което виждаше навън.
— Смятам, че ни следят.
— Шегуваш ли се? — рече тя и се доближи до стъклото.
— Виждаш ли черното ферари, паркирано малко по-надолу?
— Пред галерията „Морисън“185 ли?
— Да, срещнах го два пъти тази сутрин: първо в „Трибека“, а след това в Малката Италия. Колата няма идентификационни номера и не мога да разбера кой я кара.
Мадлин присви очи. От това разстояние беше невъзможно да различи какъвто и да било силует вътре.
— Върви след мен — рече тя решително.
Преди час, нито за секунда не си беше помисляла, че някой може да ги шпионира, но след смъртта на Джим и след всичко което откриха, изпитваше силни подозрения.
Платиха закуската, слязоха по стълбата и напуснаха кафенето. Отидоха при колата си.
— Остави ме да карам — помоли Мадлин.
Настани се и тръгнаха.
— Мислиш ли, че ще ни последва? Може би това разследване ни превръща в параноици…
— Убеди се сама. Готов съм да се обзаложа, че сега онзи автомобил ще потегли.
Ферарито действително се измъкна от мястото, където беше паркирало, и „дискретно“ ги проследи, на двайсетина метра зад тях.
— Не се обръщай — нареди тя. — И си сложи колана.
Количката набра скорост, изкачвайки се по „Бауъри“ към „Купър Скуеър“. Изведнъж Мадлин натисна спирачки и извъртя плътно наляво волана, така че автомобилът рязко премина централната разделителна линия.
— Побъркана ли си? — изкрещя Джонатан и се вкопчи в ръкохватката.
Колата им се пренесе от другата страна на пътя, а ферарито остана там, където бяха допреди малко.
— Затвори уста и отвори очи!
Сега вече двете коли пътуваха в обратни посоки. Когато се срещнаха, Джонатан имаше половин секунда, за да види кой е зад волана.
Беше руса дама, много красива, с белег във формата на звезда, който тръгваше от дъгата на веждата й и разкъсваше бузата до ъгълчето на устата…
— Е?
— Познавам я! — възкликна той. — Сигурен съм, че това е жената, при която отведох Алис преди две години в Кап д’Антиб!
— Тази, която се представи за нейна майка ли?
— Да!
Мадлин погледна в огледалото за обратно виждане. Ферарито летеше на запад през „Астор Плейс“. Интуитивно малката кола зави по „Хустън Стрийт“.
183
В биологията локус означава определено местоположение в една хромозома, например на даден ген или на даден биомаркер; списъкът от локуси на даден геном се нарича генетична карта.
184
Гао Синдзян (1940) е китайски писател, драматург, постановчик, преводач и критик; от 1987 г. живее във Франция, а книгите му са забранени в Китай; през 2000 г. получава Нобеловата награда за литература; цитатът е от: Гао Синдзян, — „Планината душа“, превод от английски Цветан Петков, ИК Повикът „Рива“, 2012.
185
Известна зала за изложби в Ню Йорк, наречена на албум на американската група „Доорс“, издаден през 1970 г.