— Ако мине през Бродуей, можем да я проследим, нали?
— Става.
Скръстиха ръце и започнаха внимателно да проучват ситуацията. Няколко секунди по-късно агресивната решетка на радиатора на ферарито се появи на пътната артерия, която пресичаше града по диагонал.
Кабриолетът зави по „Спринг Стрийт“. Потегляйки по следите му, Мадлин се включи в движението. Вероятно шофьорката ги забеляза, защото GTO-то полетя напред и малката количка се оказа далеч зад него.
— По дяволите, ще го загубим!
Това изглеждаше неизбежно: какво можеше да стори един смарт срещу мотор V12 с 280 конски сили? Но Мадлин трудно губеше кураж. Тя не искаше да остане назад и пресече на червено при кръстовището с „Лафайет“.
— Внимавай! — извика Джонатан.
Амбулантен продавач на хотдог беше помъкнал количката си и се опитваше да пресече. Мадлин натисна клаксона и завъртя волана наляво. Търговецът подскочи и направи крачка назад, а смартът блъсна металната количка, която се обърна на земята, върху шосето се изсипаха кренвирши, кетчуп, горчица, пържен лук и кисело зеле.
Колата се отклони и облиза тротоара, но Мадлин успя да я укроти и даде газ, за да отпраши мълниеносно към „Деланси Стрийт“.
В това време в Кони Айлънд
Отпусната на земята като подплашено животно, Алис обърна глава, търсейки плъха, но гризачът беше изчезнал заедно с Юри.
Тресеше я. Потта се стичаше по тялото й, прилепваше косите към лицето й и предизвикваше тръпки, когато се опитваше да се раздвижи. Болезнени спазми разкъсваха стомаха й. Струваше й се, че ръцете и краката й са се подули.
След като засне „филма“, руснакът си отиде, като я остави привързана към дяволската тръба. Въпреки нейните настойчиви молби той не й даде достатъчно вода, задоволи се да напръска лицето й с бутилка. Смазана от умора, Алис направи усилие да се извие и със зъби изтегли ципа на суичъра си.
При най-малкото движение я обземаше гадене и световъртеж. Този път повдигането се качи в гърлото й и тя повърна жълтеникава жлъчка. Поизправи се, опряна до стената, но не беше в състояние да си поеме дъх. Гърдите й потреперваха, сърцето й биеше в тревожен ритъм. Колко ли щеше да издържи? Сега вече не можеше да се скрие от истината: болките в главата, които като със свредел пробиваха мозъка й, и прерязващото мъчение, което присвиваше стомаха й, бяха признак, че кръвното й налягане беше предизвикало началото на бъбречна недостатъчност.
Тя погледна клозетната чиния, разположена на два метра от нея. От часове имаше желание да се облекчи, но не беше в състояние да се изправи. Изоставяйки чувството за собствено достойнство, се облекчи в дрехите. Сега плуваше в повръщано и в урина, но поне беше отхвърлила едно жестоко бреме.
Отдихът продължи известно време, но внезапно в ушите й се появи глух шум. Зрението й се замъгли и имаше усещането, че из цялата стая кръжаха светли точици. Тя се задушаваше, унасяше се, бълнуваше. Направи усилие да не изгуби съзнание, но скоро изпадна в полукома.
Лоуер Ист Сайд
— Ето го там — извика Джонатан и посочи с пръст ферарито, което преминаваше по „Уилямсбърг Бридж“.
Висящият мост се издигаше над Ист Ривър, за да свърже Лоуер Ист Сайд с Бруклин. Обграден със стоманени въжета, той се простираше на два километра и пропускаше стотици коли в четири платна.
— Движението е интензивно. Ще бъде принудена да намали ход — отгатна Мадлин.
Действително GTO-то тъпчеше на място, хванато здраво в жестокия трафик. Мадлин си възвърна увереността, непрекъснато даваше мигач и поемаше риска да слаломира между колите, преминавайки от една редица в друга, за да скъси разстоянието, което я делеше от спайдъра.
— Намали скоростта! Ще се забием в някого!
Щом се измъкнаха от моста, италианският кабриолет зави и се насочи към първия изход.
— Накъде отиваме? — запита тя, незапозната с нюйоркската география.
— Към Уилямсбърг.
Стигнаха до „Бедфорд Авеню“, невралгичната точка на квартала. Стари тухлени сгради се редуваха с нови греещи здания. Мястото беше в процес на пълна реконструкция и контрастираше със „стерилния“ вид на Манхатън. Магазинчета за дрехи втора ръка, малки кафенета, бутици за изделия от изкуствена кожа, биобакалии и антикварни книжарници: всичко беше едновременно авангардистко и автентично.
Напредването на ферарито беше забавено от пазарната атмосфера, която цареше на улицата. Търговци бяха разпръснали сергии по тротоарите, певци аматьори забавляваха пешеходците, а гълтач на огън изпълняваше трудния си номер.