Сега Мадлин и Джонатан бяха на по-малко от десет метра от спайдъра. Притиснат от смарта, болидът зави наляво, преди да стигне до „Маккарън Парк“. Приближавайки се до брега на реката, те преминаваха през зона на складове, хангари и изоставени заводски терени. Покрити с графити, стените напомняха Ню Йорк от времето на Баския186.
— Заклещихме го! — извика Джонатан. — Това е задънена уличка. Няма нищо освен реката!
Ферарито стигна до хале за продажба на употребявани коли. Зданието гледаше към кея и предлагаше неочаквана панорама към небостъргачите в Манхатън. GTO-то бавно напредна по пристана, а след това внезапно се вмъкна в хангара през голяма стоманена врата.
Мадлин успя да спре колата на двайсет метра от входа на гаража, който носеше името „Макондо Мотор Клъб“.
— Ами сега?
— Хванаха ни — реши Джонатан. — Не ние сме я дебнали, тя ни е вкарала в капана. Смяташ ли, че трябва…?
Не успя да свърши фразата. Свистене на гуми ги накара да се обърнат. Огромна кола за пътна помощ ги блъсна, защипа смарта и го натика в зиналата паст на гаража. Шокът ги отхвърли напред. Мадлин не беше си сложила колана, но ръката на Джонатан я предпази точно навреме, за да не се удари във волана. Влекачът си позволи да бута малкия автомобил няколко десетки метра, докато го натика целия в хангара и вратата се затвори зад тях.
Помещението се разпростираше на двеста квадрата. Имаше петдесетина коли, подредени една до друга. Джонатан разпозна „Пежо 403“, но, видимо, тук търговията се въртеше с големи машини: „Форд Гран Торино“, „Шевролет“, „Камаро“, „Плимут Баракуда“…
— Няма нищо счупено, нали? — обърна се той към Мадлин.
Помогнаха си взаимно, за да се измъкнат от смарта, който сега приличаше повече на компресия, изпълнена от скулптора Сезар187, отколкото на кола в движение.
Застанала до ферарито, жената с белега беше насочила оръжието си към тях.
— Агент Блайт Блейк от Службата на маршалите на САЩ188! — извика тя, докато те се опитваха да се опомнят. — Вдигнете ръцете си над главите!
Джонатан и Мадлин се спогледаха учудено. Тази жена беше ченге!
После се обърнаха към машината за пътна помощ, от която един мъж скочи на земята.
С панталон от брезент и с войнишко сако Дани Дойл тръгна към тях.
— Здравей, Мади! Знаеш ли, че все още имаш най-хубавото малко дупе от всички парижки цветарки…
32
Истината за Дани Дойл
Тръните, които събрах, са от посаденото от мен дърво.
Кеят на Ист Ривър
— Ти си истински мръсник! Как можа да ме накараш да повярвам, че Алис е мъртва?
— Мади, успокой се…
— Никога няма да ти простя, Даниел!
— Остави ми възможността да се защитя.
Мадлин и Дани вървяха по кея на Уилямсбърг. Близо до водата температурата беше видимо по-ниска и Мадлин се загърна с якето си. Десет метра пред и зад тях, двама бодигардове осигуряваха зоната в съответствие с техните движения.
— Какви са тези палячовци?
— Агенти на ФБР, които работят за Службата на маршалите.
Накрая на нервите си, все още под влияние от току-що преживения шок и от разкритията тази сутрин, Мадлин нямаше никакво доверие на бившия гангстер:
— Кажи ми къде е Алис сега!
— Всичко ще ти обясня, но спри да крещиш, окей?
Дани извади от своя джоб пурета и щракна със запалката си.
— Цялата история започна преди три години и половина — начена той и седна на една от пейките край брега на реката. — Беше месец преди смъртта на майка ми. Тя угасваше в Кристи Хоспитал, болна от рак в краен стадий. Знаех, че изживява последните си седмици и ходех да я видя всеки ден.
Дани остави мъчителните си спомени да потекат. Беше отслабнал. Косите му бяха дълги и обграждаха лицето с отсечени, дълбоки черти. Мадлин се поуспокои и седна до него. Той всмукна от пуретата и продължи:
— Всяка вечер излизах от болницата все по-съсипан. Свикнах да давя мъката си в „Соул Кафе“, пъб на „Оксфорд Роуд“, на сто метра от клиниката. Там видях Алис за първи път. Тя помагаше, прибираше чашите и оправяше покривките. По онова време още нямаше четиринайсет години, независимо че човек можеше да й даде петнайсет или дори шестнайсет. Беше очевидно, че не е на възраст за работа, но никой не го беше грижа.
186
Жан-Мишел Баския (1960–1988) е американски художник; отначало се прославя като майстор на графити, а през 80-те години на XX век е успешен неоекспресионист; умира свръхдоза.
187
Сезар Балдачини (1921–1998) е френски скулптор, получил световно признание с компресиите на автомобили; на негово име е наречена най-голямата френска кинонаграда „Сезар“.
188
Службата на маршалите на САЩ е подразделение на Министерството на правосъдието, най-старата федерална правоохранителна агенция в страната, създадена на 24 септември 1789 г.; занимава се с контрола по изпълнение на присъди и решения, с търсене и с арест на федерални престъпници и с надзор над тях, с продажба на конфискувано имущество, а също и с борба с тероризма и масовите безредици.
189
Цитатът е от великия английски поет лорд Джордж Гордън Байрон, вж. „Странстванията на Чайлд Харолд“, превод от английски Димитър Статков, ИК „Народна култура“, 1958 г.