Веднага след Втората световна война от балтийския пристанищен град Данциг тръгва епидемия от ППК, която постепенно обхваща цяла Централна Европа, отнемайки живота на хиляди невръстни деца. Гоудсмит проучва един от най-тежко засегнатите от епидемията градове - миньорския град Хеерлен в холандската провинция Лимбург. В Хеерлен имало болница за обучение на акушерки - Квеекскул фоор Врьодвроувен, а едно от нейните звена, тъй нареченото Шведско крило, било използвано през 50-те като специализирано отделение за недоносени бебета. Между юни 1955 и юли 1958 г. 81 бебета в Шведското крило са поразени от ППК и 24 от тях умират. Гоудсмит смята, че това е ранна епидемия от СПИН и че проникналият неизвестно как в болницата вирус се е разпространил от дете на дете посредством очевидно обичайната по онова време практика да се използват многократно едни и същи игли при преливане на кръв или инжектиране на антибиотици. Той пише:
„По всяка вероятност някой (най-малко един) възрастен - може би миньор от Полша, Чехословакия или Италия - е донесъл вируса в Лимбург Не е изключено този човек да е умрял от СПИН без да му е обърнато особено внимание... Възможно е да е предал заразата на жена си и децата си, а на свой ред заразената му жена или приятелка да е родила в Шведското отделение наглед здраво, но заразено с вируса на СПИН дете. Нестерилизираните игли и спринцовки може да са причината за разпространението на вируса от дете на дете.“
Най-странното в тази история, разбира се, е, че не всички деца са умрели, а само едно на всеки три. С останалите се е случило нещо, което днес изглежда почти невъзможно. Те са победили вируса на СПИН, прочистили са телата си от заразата и са продължили живота си като съвършено здрави индивиди. С други думи, щамовете ХИВ в обръщение през 50-те са били много различни от тези, които са разпространени днес. Не че са били по-малко заразни. Просто са били достатъчно слаби, за да могат повечето хора - в това число дори невръстните деца - да се преборят с тях и да оцелеят. Накратко казано, епидемията от СПИН получава повратен тласък в началото на 80-те не само поради драстичните промени в сексуалното поведение на гей- общностите, спомогнали за бързото разпространение на вируса. Повратът настъпва, защото самият вирус се е променил. По една или друга причина вирусът е станал далеч по-смъртоносен. Заразите ли се веднъж, инфекцията остава във вас. Тя става прилепчива.
Идеята, че прилепчивостта е важна за достигането на повратна точка, води до не по-малко важни изводи и по отношение на социалните епидемии. Ние прекарваме много време в мислене как да направим посланията си по-заразителни - или как нашите идеи и продукти да стигнат до колкото е възможно повече хора. Но твърде често най-трудното нещо при комуникацията е да се предпазим от опасността посланието ни да остане незабелязано или нечуто. Едно послание е прилепчиво, когато има въздействие - не можем да си го избием от главата, загнездва се в паметта ни. Когато през пролетта на 1954 г. на пазара се появяват цигарите с филтър на Уинстън, компанията измисля рекламното мото „Winston tastes good like a cigarette should“ („Вкусът на „Уинстън“ е с мяра, кат всяка добра цигара“). По онова време граматически неправилното и някак предизвикателно използване на „кат“ вместо „като“ се превръща в малка сензация. Това е фраза, която не излиза от устата на хората, също като прочутия рекламен девиз Dookbg.net на Уендис „Where is the beef?“ („Къде е телешкото?“) През 1984 г. Ричард Клугьр пише в своята история на цигарената индустрия, че специалистите по маркетинг в Ар Джей Рейнолдс - фирмата, която продава „Уинстън“- са „доволни от вниманието“ и „превръщат фразата-дразнител в текст на натрапчива музикална заставка за радиото и телевизията и не без известна ирония застават в подкрепа на грешния синтаксис, представяйки го не като граматическа грешка, а като израз от разговорната реч“. Само няколко месеца след появата на цигарите, благодарение на тази прилепчива фраза, продажбите на „Уинстън“ достигат точка на поврат - изпреварвайки марките „Парламент“, „Кент“ и „Ел енд Ем“, те се нареждат на второ място на американския тютюнев пазар след „Вайсрой“ Няколко години по-късно те се превръщат в най-продаваната марка в страната. Дори и днес, ако кажете първата част на фразата - „Winston tastes good“, повечето американци ще я довършат: „like a cigarette should“. Това е класически пример за прилепчива рекламна фраза, а прилепчивостта е от решаващо значение за поврата. Ако не мога да ви накарам да запомните моето послание, как бих могъл да ви накарам да промените поведението си или пък да си купите моята стока, или да гледате моя филм?