Смисълът на „Фактора прилепчивост“ е в това, че има съвсем конкретни начини да запечатате в паметта на хората едно заразително послание: в начина, по който се поднася или оформя едно послание, могат да се направят сравнително прости промени, които да доведат до драстично увеличаване на въздействието му.
3.
Всеки път, когато някой в Балтимор посещава общинска клиника за лечение на сифилис или гонорея, Джон Зенилман вкарва неговия адрес в своя компютър и случаят се обозначава върху картата на града с малка черна звездичка. Това е нещо като медицински вариант на картите в полицейските участъци, където с карфици са отбелязани всички местопрестъпления. Върху картата на Зенилман кварталите Източен и Западен Балтимор от двете страни на градския център са осеяни с множество черни звездички. От тези две зони случаите се разпръсват по протежение на двете централни шосета, които пресичат кварталите. През лятото, когато заразяването с венерическите болести достига върхова точка, черните звездички край шосетата, по които се излиза от Източен и Западен Балтимор, се сгъстяват. Болестта се придвижва. През зимните месеци обаче картата променя своя облик. Застудее ли, жителите на Източен и Западен Балтимор започват да се застояват по домовете си, кракът им все по-рядко стъпва в баровете, в клубовете и по уличните ъгли, където се осъществяват сексуалните контакти, и звездичките в двата квартала намаляват.
Смяната на сезоните има толкова голямо влияние върху разпространението на болестта, че не е трудно да си представим как една продължителна и тежка зима в Балтимор би била достатъчна, за да забави или значително да намали - поне в рамките на сезона - разрастването на епидемията от сифилис.
Както е видно от картата на Зенилман, епидемиите са силно повлияни от своя контекст - от обстоятелствата, условията и особеностите на средата, в която се развиват. Това не подлежи на съмнение. Любопитното обаче е докъде би могло да се разпростре действието на този принцип. Не само прозаични фактори като атмосферните условия имат въздействие върху човешкото поведение. Дори най-незначителният, най- деликатният, най-неочакваният на пръв поглед фактор може да окаже влияние върху нашите постъпки. Един от най-печално известните случаи в историята на Ню Йорк е смъртта на една млада жена от квартала Куийнс на име Кити Дженовезе, която загива през 1964 г. от прободните си рани. Убиецът я преследва в продължение на половин час, като през това време я напада 3 пъти на улицата, докато трийсет и осем нейни съседи гледат през прозорците. През цялото това време обаче нито един от трийсет и осемте свидетели не позвънява в полицията. Случаят предизвиква вълна от самообвинения. Той се превръща в символ на безсърдечието и охладняването един към друг на хората в големия град. Ейб Розентал, който по-късно става редактор на Ню Йорк Таймс, пише книга по случая, в която се казва следното:
„Никой не може да каже защо нито един от тези трийсет и осем свидетели на нападението над г-ца Дженовезе не е позвънил в полицията, тъй като самите те нямат отговор за това. Логично е да се предположи обаче, че тяхната апатия е от онзи вид, който се среща единствено в големия град. Когато човек е обграден и притиснат от милиони хора, е едва ли не въпрос на психологическо оцеляване да стоиш настрана от тях, а единственият начин за това е да ги игнорираш колкото е възможно по-често. Безразличието към съседа и неговите грижи е условен рефлекс в условията на живота в Ню Йорк, също както и в другите големи градове.“
Интуицията ни подсказва, че подобно обяснение, позоваващо се на заобикалящата среда, е напълно логично. Анонимността и отчуждението в големия град правят хората коравосърдечни и безчувствени. Оказва се обаче, че истината за случая Дженовезе е малко по-сложна - и по-любопитна. Двама психолози от Ню Йорк - Биб Латейн от университета „Кълъмбия“ и Джон Дарли от Ню Йоркския университет - впоследствие провеждат серия от проучвания с цел да осветлят „проблема на страничния наблюдател“, както самите те го наричат. Латейн и Дарли инсценират разнообразни инциденти в различни ситуации, за да видят кой ще се притече на помощ. Онова, което установяват, е твърде изненадващо: факторът, който в най-гол яма степен ни позволява да предскажем оказването на помощ в такива ситуации, е броят на свидетелите, присъстващи на събитието.