Така например, при един от експериментите двамата психолози поставят сам в стая студент, чиято роля е да инсценира епилептичен припадък. Когато в съседство се намира само един човек, който чува припадъка, той се притичва на помощ в 85 процента от случаите. Но когато участниците в експеримента са с впечатлението, че освен самите тях още четирима чуват припадъка, те се отзовават само в 31 процента от случаите. При друг експеримент хората, забелязали врата, изпод която се процежда дим, докладват случилото се в 75 % от случаите, ако са сами, и само в 38 % от случаите, когато са в група. С други думи, когато хората са в група, отговорността за действията им се размива. Те приемат, че някой от останалите ще позвъни по телефона или пък решават, че след като никой не предприема нищо, очевидният проблем - звуците от епилептичен припадък в съседната стая или димът, излизащ изпод вратата - всъщност не е чак толкова сериозен. Това довежда социални психолози като Латейн и Дарли до извода, че в случая с Кити Дженовезе урокът не е в това, че никой не се е обадил въпреки факта, че цели трийсет и осем души са чули крясъците й; урокът е в това, че никой не се е обадил именно защото са я чули цели трийсет и осем души. Звучи иронично, но ако нападението беше станало на някоя пуста улица пред един-единствен свидетел, тя можеше и да оцелее.
Ключът към това да накараме хората да променят своето поведение, или в конкретния случай - да проявят загриженост към изпаднал в беда съсед, се крие понякога в най-малките детайли на непосредствената среда. „Силата на контекста“ постановява, че хората са много по-чувствителни към заобикалящата ги среда, отколкото изглеждат.
4.
Трите правила на Повратната точка - „Законът за малцината“, „Факторът прилепчивост“ и „Силата на контекста“ - предлагат начин за осмисляне на епидемиите. Те ни дават посоката, в която да се движим, за да достигнем Повратната точка. Остатъкът от книгата се занимава с тези идеи, прилагайки ги при други трудно обясними ситуации и епидемии в света, който ни заобикаля. Как тези три правила ни помагат да разберем пушенето при подрастващите, например, или явления като престъпността, разпространението на мълвата или появата на бестселър? Отговорите вероятно ще ви изненадат.
ВТОРА ГЛАВА
Законът за малцината
ЗНАЕЩИ, СВЪРЗВАЩИ И ПРОДАВАЩИ
В следобеда на 18 април 1775 г. едно момче, наето на работа в някаква бостънска конюшня, дочува как офицер от британската армия казва на свой колега нещо от рода на „утре ще им разкажем играта“. Момчето веднага се втурва към северния край на града и отнася новината в дома на един майстор на сребърни изделия на име Пол Ривиър. Ривиър го изслушва мрачно - това не е първият слух, стигнал до ушите му през този ден. Той вече е чул, че необикновено голям брой британски офицери са се събрали на големия бостънски кей и разговарят на тих глас. Забелязани са британски моряци да сноват из лодките си, завързани за корабите от кралската флота „Съмърсет“ и „Бойн“ в Бостънското пристанище. Още няколко моряци са забелязани на брега същата сутрин - по всичко личало, че изпълняват последни поръчки. Докато преваля следобедът, у Ривиър и неговия близък приятел Джоузеф Уорън все повече се затвърждава убеждението, че британците се готвят да предприемат мащабното настъпление, за което отдавна се говори - да напреднат към град Лексингтън, северозападно от Бостън, да арестуват местните водачи Джон Хенкок и Самюъл Адаме, след което да продължат към град Конкорд, за да изземат запасите от оръжие и муниции, складирани там от отрядите на местното опълчение.
Това, което се случва впоследствие, отдавна се е превърнало в част от историческата легенда - всеки американски ученик знае тази история. Уорън и Ривиър се срещат в десет часа същата вечер. Те решават да предупредят населението в околностите на Бостън, че британците са на път, за да успее местното опълчение да се вдигне и да ги пресрещне. Ривиър прекосява Бостънското пристанище и се качва на ферибота, който го отвежда в Чарлзтаун. Там се мята на кон и така започва неговата „среднощна езда“ до Лексингтън. За два часа той успява да измине тринайсет мили. Във всеки град по пътя си - Чарлзтаун, Медфорд, Норд Кембридж, Минотъми - той чука по портите и разнася вестта, като предупреждава местните колониални водачи за настъплението на британците и ги моли да разпространят новината. Църковните камбани започват да бият. Гръмват барабани. Новината плъзва като вирус, тъй като онези, които я научават от Пол Ривиър, на свой ред пращат ездачи и скоро целият район е вдигнат по тревога. Към един след полунощ новината пристига в Линкълн, Масачузетс, в три вече е в Съдбъри, в пет - в Андовър, на четирийсет мили северозападно от Бостън, а към девет сутринта е стигнала чак до Ашби, в близост до Уърчестър2. Когато на деветнайсети сутринта британските войски най-после започват своя поход към Лексингтън, за тяхно изумление настъплението им в провинцията е посрещнато от упорита и добре организирана съпротива. На същия ден в Конкорд британците се сблъскват с колониалното опълчение и претърпяват тежко поражение. Тази битка дава началото на войната, известна като Американската революция.