1.
В края на 60-те психологът Стенли Милграм провежда експеримент в стремежа си да намери отговор на така наречения „проблем на малкия свят“. Проблемът е следният: как са свързани помежду си човешките същества? Дали всички ние живеем в отделни светове, функциониращи успоредно, но самостоятелно - така че връзките между произволни двама души от произволна част на света са далечни и малобройни? Или пък всички сме взаимосвързани в една огромна мрежа? В известен смисъл Милграм си задава въпрос, подобен на този, с който започнахме настоящата глава, а именно - как една идея, модно течение или новина („британците идат!“) се разпространява сред дадено население?
Идеята на Милграм е да изследва този въпрос посредством писма, които не се изпращат по пощата, а чрез поредица от хора. Той се сдобива с имената на 160 души, живеещи в Омаха, щата Небраска и праща на всеки от тях по едно писмо. Писмото съдържа името и адреса на един и същи борсов агент, който работи в Бостън и живее в Шарън, щата Масачузетс (Омаха и Бостън са разположени в противоположни части на САЩ, на 2350 км един от друг - б.пр.). Всеки от получателите е инструктиран да напише името си върху писмото и да го препрати на приятел или познат, който според него най-бързо би го придвижил до борсовия агент. Ако живеете в Омаха и имате братовчед край Бостън например, можете да изпратите писмото на него с надеждата, че дори братовчед ви да не познава агента лично, много по-вероятно е то да намери път до него само чрез още двама, трима или четирима посредници. Идеята била, когато най-накрая писмото пристигне в дома на агента, Милграм да прегледа списъка от хора, през чиито ръце е минало и да установи доколко един произволно избран човек от дадена част на страната е свързан с друг човек в друга част на страната. Милграм открива, че повечето от писмата стигат до борсовия агент, минавайки през петима или шестима посредници. От описания експеримент се ражда идеята за „шест степени на отдалеченост“.
Тази фраза днес е толкова позната в Северна Америка, че трудно можем да си представим колко изненадващи са били разкритията на Милграм. Повечето от нас нямат особено широк и разнообразен кръг от приятели. В едно популярно изследване група психолози карат обитателите на общинския жилищен комплекс Дикман в северен Манхатън да назоват най-близкия си приятел в комплекса. Оказва се, че 88 процента от посочените приятели живеят в същата сграда, а половината от тях живеят на същия етаж. В общия случай хората са си избрали приятели, които са им близки по възраст и раса. Но когато приятелят живее на същия етаж, тогава възрастта и расата се оказват по-маловажни. Близостта се оказва по-важна от подобността. Друго изследване, в което участват студенти от университета в Юта, установява, че ако попитате някой защо е приятел с някого, той ще ви отвърне, че това е така, защото той и приятелят му си приличат по начина на мислене. Но в действителност, ако подложите на проверка начина им на мислене, ще откриете, че онова, което ги свързва са подобните занимания. Ние се сприятеляваме с хората, с които вършим един и същи неща точно толкова, колкото и с хората, с които си приличаме. С други думи, ние не си търсим приятели. Ние се сближаваме с хора, с които заемаме едни и същи тесни физически пространства. По правило, хората от Омаха не се сприятеляват с хора, живеещи на другия край на страната в Шарън, Масачузетс. „Когато попитах един свой интелигентен приятел колко стъпки според него ще са нужни, за да стигне писмото от Небраска в Шарън, той прецени, че ще са необходими 100 или повече посредници - пише Милграм по онова време. - Много хора стигат до подобни заключения и остават изненадани, когато разберат, че средният брой посредници, достатъчни за достигане на целта, е пет. Интуицията ни някак го отхвърля/' Как писмото успява да стигне до Шарън само с пет стъпки?
Отговорът е, че не всички от шестте степени на отдалеченост са равностойни. Когато Милграм анализира своя експеримент, той открива, например, че голяма част от нишките от Омаха до Шарън следват един и същ асиметричен маршрут. В дома на борсовия агент в Шарън пристигат 24 писма, 16 от които са му връчени от едно и също лице, търговец на дрехи, наричан от Милграм г-н Джейкъбс. Голяма част от останалите писма са доставени в офиса на агента благодарение на двама души - тях Милграм нарича г-н Браун и г-н Джоунс. В крайна сметка повечето писма, достигнали до агента, са доставени от гореспоменатите трима души. Само си помислете. Десетки хора, избрани произволно от голям град в Средния Запад, пращат писма независимо един от друг. Някои се обръщат към познати от колежа. Други ги адресират до роднини. Трети - до бивши колеги. Всеки има различна стратегия. Въпреки това най-накрая, когато всяка от тези отделни и строго специфични вериги се затваря, половината от писмата се озовават в ръцете на Джейкъбс, Джоунс и Браун. Понятието „шест степени на отдалеченост“ не означава, че всеки от нас е свързан с всички останали хора посредством шест стъпки. То означава, че много малък брой хора са свързани с всички други чрез няколко стъпки, а ние - всички останали - се свързваме със света посредством това избрано малцинство.