Давал съм този тест поне на десетина различни групи от хора. Една от групите се състоеше от студенти-първокурсници от специалността Световни цивилизации в Сити колидж в Манхатън. Студентите бяха предимно около двайсетте, много от тях скорошни имигранти от семейства със средни или ниски доходи. Средният резултат в групата беше 20.96 точки, което означава, че студент от този курс познава средно по 21 души с имена като тези от моя списък. Дадох теста и на група служители и учени от областта на здравните науки по време на една конференция в Принстън, щата Ню Джърси. Повечето участници бяха на възраст между четирийсет и петдесет години, предимно бели, добре образовани - мнозина със защитен докторат - и с високи доходи. Средният им резултат беше 39 точки. После дадох теста на сравнително произволна извадка от мои приятели и познати, главно журналисти и специалисти в различни области на възраст между двайсет и пет и четиридесет години. Средният резултат беше 41 точки. Тези резултати не би следвало да ни изненадват. Колежаните нямат толкова широк кръг познати, колкото хората над четирийсет. Логично е между двайсетата и четирийсетата година на живота ни броят на нашите познати приблизително да се удвои. Също така е нормално хората с високи доходи, които работят като специалисти, да имат повече познати от скорошни имигранти с по-ниски доходи. Във всяка от групите се наблюдаваха и големи разлики между най- високите и най-ниските резултати. И в това има логика, струва ми се. Търговците на недвижими имоти познават повече хора, отколкото компютърните хакери. Това, което наистина ме изненада обаче, е, че разликите бяха направо огромни. При колежаните най-ниският резултат беше 2 точки, а най-високият - 95. В моята произволна извадка най-ниският беше 9 точки, а най- високият- 118. Дори и при доста хомогенната група от Принстън, състояща се от хора, близки по възраст, образование и доходи (всички, с дребни изключения, практикуващи една и съща професия), разликата бе огромна. Най-ниският резултат беше 16 точки, а най- високият- 108. Давал съм теста всичко на всичко на около 400 души. От тях около двайсетина имаха резултат под 20 точки, осем - над 90 точки, и още четирима- над 100. Другото изненадващо е, че открих хора с високи резултати във всяка социална група, към която се обръщах. Като средно ниво резултатите на студентите от Сити колидж бяха по-ниски от тези на по-възрастните участници в теста. Но дори и в тази група имаше хора, чийто приятелски кръг надвишава четири до пет пъти този на останалите. С други думи, във всички сфери на живота се срещат шепа хора с наистина необикновената дарба да печелят приятели и познати. Това са Свързващите.
Един от хората с най-висок резултат в моето проучване беше мъж на име Роджър Хорчоу, преуспял бизнесмен от Далас. Основател е на „Хорчоу кълекшън“ - компания за търговия с луксозни стоки по пощата. Радва се на значителен успех и на Бродуей, тъй като е подкрепил финансово хитове като „Клетниците“ и „Фантомът на операта“; продуцент е и на отличения с многобройни награди мюзикъл на Гершуин „Луд съм по теб“. С Хорчоу ме запозна дъщеря му, с която сме приятели, и аз го посетих в манхатънското му жилище - елегантен апартамент, разположен високо над Пето авеню. Хорчоу е строен и уравновесен мъж. Говори бавно и леко провлачено, по начина, характерен за Тексас. Притежава някакъв иронично-саркастичен чар, който го прави напълно неустоим. Ако ви се случи да седите до Роджьр Хорчоу в самолет, прелитащ над Атлантика, той ще ви заговори още преди самолетът да е излязъл на пистата, ще ви разсмее преди да е угаснал надписът за предпазните колани, а когато дойде време за кацане, ще се чудите как бързо е минало времето. Дадох на Хорчоу списъка с имена от телефонния указател, той го прегледа много набързо, обхождайки страницата с молив, докато си мърмореше под носа. Събра 98 точки. Подозирам, че ако му бях отпуснал още 10 минути за мислене, щеше да получи още по- висок резултат.