Защо Хорчоу се справи толкова добре? Вследствие на познанството си с него аз се убедих, че да имаш много познати е специфично умение - нещо, което човек би могъл да си постави за цел да постигне и усъвършенства. Фактът, че той се познава с всички, се дължи именно на това негово умение. Няколко пъти го попитах доколко тези връзки му помагат в деловия свят, тъй като считах, че двете неща би следвало да са свързани, но въпросите ми сякаш го хвърляха в недоумение. И не защото познанствата не му бяха от полза. Той просто не възприемаше колекцията си от познати като част от някаква бизнес стратегия. Правеше го съвсем естествено. Просто беше такъв човек. Хорчоу притежава инстинктивната природна дарба да изгражда социални връзки. Той не постига това с агресивност. Не е от онези прекадено общителни, потупващи ни по гърба типове, при които завързването на познанства е показно и преследва лични интереси. Той по-скоро е страничен наблюдател със сухия, овладян маниер на човек, който обича да запазва известна дистанция. Той просто искрено и силно обича хората и намира за безкрайно интересни закономерностите в запознанствата и взаимодействието между хората. Когато се срещнах с Хорчоу, той ми обясни как се е сдобил с правата да съживи мюзикъла на Гершуин „Луд по момичетата“ под заглавието „Луд съм по теб“. Бяха му необходими 20 минути да ми разкаже цялата история; по-долу цитирам само част от нея. В случай, че в разказа му доловите някаква пресметливост - не бихте били прави. Хорчоу ми я разказа с добродушен, самоироничен тон. Струва ми се, че умишлено преувеличава странностите на своя характер. Но като илюстрация на това как работи умът му - и на това, какво превръща един човек в Свързващ - думите му са твърде показателни:
„Имам един приятел на име Мики Шенън, който живее в Ню Йорк. „Знам, че обичаш Гершуин“, ми казва. „Запознах се с една бивша приятелка на Джордж Гершуин. Казва се Емили Пейли. Тя също е и сестра на Ленор, жената на Айра Гершуин. Живее във Вилидж и ни кани на вечеря.“ Както и да е, запознавам се с Емили Пейли и виждам портрета, който Гершуин й е нарисувал. Съпругът й, Лу Пейли, е писал заедно с Айра и Джордж Гершуин още по времето, когато Айра Гершуин е бил известен под името Аргьр Франсис. Това беше едната връзка...
Веднъж обядвах с един човек на име Леополд Годовски, син на Франсис Гершуин, сестрата на Джордж Гершуин. Тя е омъжена за композитор на име Годовски. Синът на Артър Гершуин също беше там. Името му е Марк Гершуин. Та те ми казват: Е, защо да ти даваме правата за този мюзикъл? Кой си ти? Нямаш нищо общо с театъра. Тогава аз започвам да посочвам цял куп съвпадения. Вашата леля, Емили Пейли. Бил съм в дома й. Нейният портрет с червения шал - виждали ли сте тази картина? Извадих на бял свят всички дребни връзки. После всички заедно отидохме в Холивуд, където посетихме дома на г-жа Гершуин, а аз й казах: „Толкова се радвам да се запознаем. Познавам сестра ви. Обожавам музиката на вашия съпруг! А, и тогава дойде ред да им кажа и за една приятелка от Лос Анжелис. Когато работех за Нийман Маркъс, една дама написа готварска книга. Името й е Милдред Кнопф. Съпругът й е Едуин Кнопф, кинопродуцентьт. Снимал е с Одри Хепбърн. Неговият брат беше издателят на готварската книга. Представихме готварската й книга в Далас и покрай това Милдред и аз станахме добри приятели. Направо я обожавах! Като минавах през Ел Ей3 често се отбивах при нея. Обичам да поддържам контактите си с хората. Та изведнъж се оказва, че Едуин Кнопф бил най-добрият приятел на Гершуин. Бяха закачили снимки на Гершуин из цялата къща. Били са заедно с него в Ашвил, Северна Каролина, когато написал „Рапсодия в синьо“. Г-н Кнопф вече е покойник. Но Милдред е все още жива. Сега е на деветдесет и осем. Та когато ходихме при Лий Гершуин, споменах, че току-що съм се видял с Милдред Кнопф. Тя ми казва: „Нима я познавате? О-о, как не сме се запознали по-рано!“ И веднага ми отстъпи правата.“
По време на нашия разговор Хорчоу демонстрира уменията си многократно - доставяше му видима наслада, че съумява да свърже отделните нишки на цял един живот. За седемдесетата си годишнина той се опитал да издири свой приятел от началното училище на име Боби Хънсикър, когото не бил виждал от шейсет години. Изпратил писмо до всеки Боби Хънсикър, когото успял да намери, в което питал дали случайно той не е онзи Хънсикър, живял някога на „Пърт лейн“ 4501 в Синсинати.