Защо Кевин Бейкън е толкова назад в класацията? Едно възможно обяснение е, че Бейкън е доста по-млад от останалите и в резултат на това се е снимал в по-малко филми. Но това обяснява разликата само отчасти. Има много актьори, които, въпреки че са участвали в множество филми, нямат висока степен на „свързаност“. Като Джон Уейн например, който през шейсетгодишната си кариера, въпреки участието си в изключително голям брой филми (179), е едва 116-ти в класацията, или степента му на свързаност е 2.7173. Причината за това е, че повечето от половината му филми са уестърни, което означава, че се е снимал многократно в близки по съдържание филми с едни и същи актьори.
Да вземем обаче актьор като Стайгър: той е правил както велики филми (като спечелилия Оскар „На кея“), така и тотално несполучливи филми (като „Да си поделиш кола“). Печели Оскар за ролята си в „В зноя на нощта“, но участва и във второкачествени продукции, които са толкова лоши, че отиват направо за видеоразпространение. Играл е Мусолини, Наполеон, Пилат Понтийски и Ал Капоне. Участвал е в трийсет и осем филмови драми, дванайсет криминални филма, дванайсет комедии, единайсет трилъра, осем екшъна, седем уестърна, шест филма за войната, четири документални филма, три филма на ужасите, два научно- фантастични и един мюзикъл. Род Стайгър е актьорът с най-висока степен на свързаност за всички времена, защото е успял да проникне дълбоко в различните светове, културни пластове и нива, които предлага актьорската професия.
Ето такива са Свързващите. Те са Род-Стайгъровците във всекидневието ни. Това са хора, до които всеки от нас може да стигне само с няколко стъпки, защото по една или друга причина те са част от множество различни светове, културни пластове и нива. При Стайгър високата степен на свързаност се дължи, разбира се, на многостранния му талант като актьор, но, по всяка вероятност, и на много късмет. По принцип способността на Свързващите да принадлежат към множество различни обществени среди е вродена особеност на характера им - съчетание от любопитство, самоувереност, общителност и енергичност.
Веднъж в Чикаго срещнах една типична Свързваща на име Луис Вайсбърг. Тя работи като инспектор по културата в градската управа на Чикаго. Но това е само последното поприще в един изключително разнообразен живот и кариера. В началото на 50-те например Вайсбърг има театрална трупа в Чикаго. През 1956 г. тя решава да организира фестивал в чест на стогодишнината от рождението на Джордж Б. Шоу, а после започва да издава и вестник, посветен на него, който по-късно прераства в алтернативен ъндърграунд-седмичник, наречен „Дъ Пейпър“ („Вестникът“). В петък вечер хора от всички краища на града пристигали за редакционния съвет. Уилям Фридкин, който по-късно режисира „Френска връзка“ и „Екзорсистът“, присъства редовно, а също и Елмър Гъртс (един от адвокатите на Нейтан Лиополд), както и някои от редакторите на списание „Плейбой“, което се помещава наблизо. Хора като Арт Фармър4,Телониъс Монк5, Джон Колтрейн6 и Лени Брус7 се отбиват там, когато са в града. (Брус дори живее известно време с Вайсбърг. „Майка ми изпадна в истерия като разбра, че живеем заедно, особено когато един ден позвъни на вратата, а Лени й отвори, загърнат само в хавлиена кърпа - споделя Вайсбърг. - Прозорецът, който гледаше към терасата, беше оставен винаги отворен за Лени, защото той нямаше ключ. Къщата имаше много стаи, много хора преспиваха, без дори да зная, че са там. Всъщност не можех да понасям шегите му. Не харесвах скечовете му. Не можех да понасям повечето от думите, които използваше.“) След като вестникът спира да излиза, Луис става отговорник за връзките с обществеността на Център за посттравматична рехабилитация. Оттам отива да работи в юридическа фирма, защитаваща обществените интереси, наречена Би Пи Ай. Тогава започва да я терзае фактът, че парковете на Чикаго са занемарени и се рушат, затова събира пъстро множество от при- родолюбители, историци, граждански активисти и жени-домакини и основава лобистка група „Приятели на парковете“. След това, разтревожена от факта, че жп линията, обслужваща южния бряг на езерото Мичиган - от Саут Бенд до Чикаго - е пред затваряне, тя отново събира пъстра група от привърженици на железниците, природозащитници и хора, ползващи линията, и основава сдружение „Южен бряг“, с помощта на което успява да спаси линията. След това става изпълнителен директор на прогресивния Съвет на юристите в Чикаго. След това ръководи предизборната кампания на местен конгресмен. По-късно заема поста главен организатор на специални събития при първия чернокож кмет на Чикаго - Харолд Уошингтън. Напуска властта и отваря малка сергия на битпазар. След което започва работа за кмета Ричард Дейли, където работи и досега като инспектор по културните въпроси.