5.
В това е и обяснението защо среднощната обиколка на Пол Ривиър дава началото на епидемия от мълва, а тази на Уилям Доус - не. Пол Ривиър е бил Свързващ, като Роджър Хорчоу или Луис Вайсбърг. Бил е дружелюбен и много общителен. На погребението му например, според сведенията на вестник от онова време, присъстват „тълпи от хора“. Бил е рибар и ловец, картоиграч и любител на театъра, чест посетител на кръчмите и преуспял бизнесмен. Участвал активно в местната Масонска ложа и бил член на няколко елитни клуба. Бил е човек на действието и - както го описва Дейвид Хакет Фишър във великолепната си книга „Обиколката на Пол Ривиър“ - човек, надарен с „необичайния талант да се озовава в центъра на събитията“. Фишър пише:
„Когато Бостън внася първото си улично осветление през 1774 г., Пол Ривиър е поканен да се включи в комитета, който се занимава с това начинание. Когато се появява нужда от регулация на Бостънския пазар, Пол Ривиър е назначен за секретар. След Революцията, по време на епидемиите, той е избран за инспектор по здравеопазването в Бостън и съдебен лекар на Съфък Каунти. Когато голям пожар опустошава дървените къщи на стария град, той помага за основаването на Масачузетската взаимозастрахователна противопожарна компания, като името му е едно от първите в учредителната й харта. Когато проблемът с бедността в новата република се задълбочава, той свиква събранието, с което се основава Масачузетската благотворителна асоциация на монтьорите и е избран за неин първи президент. Когато Бостън е разтърсен от най-сензационния процес за убийство по онова време, Пол Ривиър е избран за председател на съдебните заседатели.“
Ако някой беше дал на Ривиър списък с 250 фамилни имена, взети произволно от Бостънското преброяване през 1775 г., несъмнено той щеше да постигне резултат от над 100 точки.
След инцидента с чая през 1773 г.9, когато гневът на американските колонисти срещу британските управници започва да прелива, из Нова Англия възникват десетки комитети и учредителни събрания на разгневените колонисти. Те все още нямат формална структура, нито установени начини за сдружаване. Пол Ривиър бързо се налага като връзка между всички тези разпилени революционни звена. Той редовно пътува до Филаделфия, Ню Йорк или Ню Хемпшър, за да пренася съобщения от една група за друга. В самия Бостън Ривиър също играе важна роля. През тези революционните години в града има седем различни групи „виги“ (революционери), обхващащи 255 души. Повечето от хората - над 80 процента - принадлежат само към една група. Никой не членува във всичките седем групи. А само двама души членуват в цели пет от групите, като Пол Ривиър е единият от тях.
Ето защо не е изненадващо, че през 1774 г., когато британската армия започва тайната си кампания по откриването и унищожаването на складовете за оръжие и муниции на разрастващото се революционно движение, Ривиър става своеобразен неофициален координатор на антибританските сили. Той познава всички. Той е човекът, при когото е логично да отидеш, ако си момче, работещо в конюшня и на 18 април 1775 г. дочуло двама британски офицери да си говорят за това как на следващия ден „ще им разкажем играта'4. Никак не е изненадващо, че, тръгвайки за Лексингтън същата вечер, Пол Ривиър знае точния начин, по който да разпространи новината колкото е възможно по-надалеч и в по-голям периметър. Той е така естествено и неустоимо общителен, че срещайки хора по пътя си просто ги спира и им съобщава вестта. При пристигането си в някой град той знае точно на коя врата да почука, кой е водачът на местното опълчение, кои са ключовите фигури в града. Защото ги познава отпреди - а и те също го познават и уважават.
Ами Уилям Доус? Фишър смята, че е невъзможно Доус да е изминал всичките седемнайсет мили до Лексингтън без да говори с никого по пътя си. Очевидно е, че Доус не е притежавал таланта за общуване на Ривиър, тъй като липсват каквито и да е данни за някой, който да го е запомнил през онази нощ. „На север, по маршрута на Пол Ривиър, градските водачи и ротни командири мигновено вдигат тревога – пише Фишър. - На юг, по пътя на Уилям Доус, това се случва далеч по-късно. А поне в един от градовете така и не се случва. Доус не успява да разбуди нито градските съветници, нито водачите на опълчението в градовете Роксбъри, Бруклин, Уотъртаун и Уолтам.“ Защо? Защото Роксбъри, Бруклин, Уотъртаун и Уолтам просто не са Бостън. А и по всяка вероятност Доус е бил човек с най-обикновен кръг от познанства, което значи, че - като повечето от нас - извън пределите на своя град той едва ли е знаел на чия врата да почука. По маршрута на Доус посланието е стигнало само до една малка общност, състояща се от няколко фермери в район, наречен Уолтъм Фармс. Но това, че е било съобщено само на тези няколко къщи, явно не е било достатъчно, за да се вдигне тревога. Епидемиите от мълва са дело на Свързващите. А Уилям Доус е бил просто един обикновен човек.