6.
Погрешно е да смятаме, че единствено Свързващите са от значение при социалните епидемии. Роджър Хорчоу разпраща десетки факсове, за да препоръча новия ресторант на приятеля на дъщеря си. Но не той открива ресторанта. Открива го друг и му казва за него. В определен момент от възхода на „Хъш пъпис“ Свързващи откриват обувките, като прогласяват триумфалното им завръщане надлъж и нашир. Но кой е казал на Свързващите за „Хъш пъпис“? Възможно е Свързващите да получат нова информация напълно случайно; чрез познанството си с много хора те получават достъп до нови неща веднага, щом се появят. Ако обаче се вгледате по-внимателно в социалните епидемии, ще видите, че както има хора, на които разчитаме да ни свържат с други хора, така съществуват и хора, на които разчитаме за получаването на нова информация. Както си има специалисти по връзките с хората, така си има и специалисти по информацията.
Разбира се, понякога тези две дарби се съчетават в един и същи човек. Уникалната способност на Пол Ривиър например се състои не само в това, че той е Свързващ и че познава повечето хора в колониален Бостън. Ривиър участва активно и в събирането на информация за британците. През есента на 1774 г. основава тайна група, която се среща редовно в таверна „Зеленият дракон“ с ясната цел да следи движението на британските войници. През декември същата година тази група научава, че британците възнамеряват да нападнат тайно скривалище за муниции, складирани от колониалната съпротива близо до входа на пристанище Портсмут, на петдесет мили северно от Бостън. В мразовитата утрин на 13-ти декември Ривиър язди през дълбок сняг на север, само и само да предупреди местните доброволци, че британците вече са на път. Той е ключова фигура при придобиването на важната информация, както и при предаването й. Пол Ривиър е Свързващ. В същото време обаче той е и Знаещ - вторият от трите типа хора, от които зависят социалните епидемии.
През последните години икономистите отделят доста време да изучават Знаещите поради очевидната причина, че ако развитието на пазарите зависи от информацията, то хората, притежаващи най-голямо количество информация, би следвало да са и най-важните. Така например, когато един супермаркет иска да увеличи продажбите на дадена стока, над продукта се поставя специална табелка за промоция, която гласи нещо от рода на: „Ниска цена - всеки ден!“ Цената остава непроменена. Просто на клиента се обръща по-сериозно внимание върху стоката. Когато правят това, супермаркетите неизменно установяват, че продажбите на въпросната стока скачат до тавана, също както и когато цената на стоката е наистина намалена.
Ако човек се замисли, сам по себе си този факт е доста смущаващ. Идеята за разпродажби и сезонни намаления в супермаркетите се основава на факта, че ние, потребителите, сме добре осведомени за цените на стоките и се ръководим от тази информация при покупките си: ако цените са ниски, купуваме повече, ако са по-високи, купуваме по-малко. Но ако купуваме повече някакъв продукт само защото над него стои табелка за промоция, а цената му всъщност не е променена, тогава какво би попречило на супермаркетите изобщо да престанат да намаляват цените? Какво би им попречило всеки път, когато влизаме в магазина, да ни мамят с безсмислени надписи като: „Ниска цена - всеки ден!“? Отговорът е, че макар повечето от нас да не поглеждат цените, търговците знаят, че съществува малък брой хора, които внимателно следят цените. И когато открият нещо нередно - като например намаление, което всъщност не е никакво намаление - те предприемат мерки. Ако някой магазин прекадено често си позволява номера с намалението, това са хората, които ще го разобличат, ще се оплачат на управата и ще кажат на приятелите и познатите си да избягват този магазин. Това са хората, на чиито рамене се крепят честните пазарни взаимоотношения. За близо десетте години, откакто икономистите за първи път откриха тази група хора, те полагат всички усилия да я проучат. Оказва се, че Знаещите могат да бъдат открити във всички области на живота и във всяко социално-икономическо съсловие. Известни са също като „пазители на цените , но най-често ги наричат „познавачи на пазара".