Трябва да отбележа, че Алпърт не е досаден всезнайко, въпреки че лесно би могъл да стане такъв. Дори самият той го съзнава: „Веднъж в супермаркета бях застанал до едно хлапе, което трябваше да си покаже личната карта, за да купи цигари - разправя ми Алпърт. - Изкушавах се да му кажа, че съм болен от рак на белия дроб. В известен смисъл, в желанието си да си от полза или да оказваш влияние - каквото е там - можеш да стигнеш твърде далеч. Иде ти да си пъхаш носа къде ли не. Аз лично се опитвам да бъда от сдържаните всезнайковци... Не бива да забравяме, че това си е негово решение. Става въпрос за неговия собствен живот“ Човек не остава с впечатлението, че Алпърт се самоизтъква и затова не може да му се ядоса. Неговият огромен интерес към пазара не е поза, а е съвършено автоматичен, рефлекторен. Много прилича на вроденото умение на Хорчоу и Вайсбърг да общуват с другите. В един момент Алпърт се впусна в сложно обяснение как най-добре да се използват талоните за отстъпка при наемане на видеокасети от веригата „Блокбастър". После спря, сякаш давайки си сметка какви ги говори, и избухна в смях: „Виж, можеш да спестиш цял долар! За една година най-вероятно мога да икономисам за цяла бутилка вино.“ Желанието му да помага е почти патологично. Той просто не може да се сдържа. Според Алпърт „Знаещият е човек, който иска да реши проблемите на другите, обикновено като решава своите собствени“. Което е вярно, макар да подозирам, че е вярно и обратното - Знаещият решава своите проблеми - задоволява своите емоционални нужди - като решава проблемите на другите. Алпърт получава някакво удовлетворение, знаейки, че аз ще си купя телевизор или кола, или пък че ще наема хотелска стая в Ню Йорк, въоръжен със знанията, предоставени ми от него.
„Марк Алпърт е прекрасен, безкористен човек - казва ми Лий Макалистър, негов колега от Тексаския университет. - Той ми спести поне петнайсет хиляди долара, когато за първи път пристигнах в Остин. Помогна ми при договорянето когато си купувах къща, защото е наясно с пазара на недвижими имоти. Имах нужда от пералня и сушилня - той ми ги намери на сметка. Трябваше да си купувам кола. Исках да е „Волво“, защото държах да бъда като Марк. Тогава той ми показа една услуга по интернет, която публикува цените на „Волво“ в цял Тексас. После дойде с мен да купим колата. Помогна ми да се ориентирам в лабиринта от планове за пенсионно осигуряване, които предлагаше Тексаският университет. С него всичко е по-просто. При него цялата информация вече е обработена. Това е Марк Алпърт. Един истински познавач на пазара. Бог да го благослови. Той е въплъщението на онова, което прави американската система велика.“