През 1995 г. компанията продава 430 000 чифта от класическите „Хъш пъпис“, през следващата година четири пъти по толкова, а през по-следващата - още повече, докато накрая „Хъш пъпис“ отново се превръщат в част от гардероба на младия американец. През 1996-а „Хъш пъпис“ печелят наградата за най-добър аксесоар, присъждана от Съвета на модните дизайнери на специална вечеря в центъра „Линкълн“, а президентът на компанията се изправя на сцената заедно с Калвин Клайн и Дона Карън, за да приеме награда за постижения, за които - както той пръв признава - компанията му няма почти никаква заслуга. В продажбите ма „Хъш пъпис“ настъпва бум, като всичко започва от шепа хлапета в Ийст Вилидж и Сохо.
Как става това? Онези няколко хлапета, които и да са били те, не са се опитвали целенасочено да наложат „Хъш пъпис“. Носели са ги именно защото никой друг не би ги обул. После от увлечението се заразяват и двама модни дизайнери, които използват обувките, за да лансират нещо друго - висша мода. Обувките са случаен елемент. Никой не се опитва да ги превърне в модно течение. И въпреки това, незнайно как, се случва точно това. Обувките надскачат определена точка на популярност и се превръщат в хит. Как става така, че чифт обувки за трийсет долара тръгва от шепа манхатьнски отворковци и неколцина дизайнери и стига до всеки търговски център в Америка само за две години?
1.
Не много отдавна в отчайващо бедните нюйоркски квартали Браунсвил и Източен Ню Йорк на мръкване улиците ставаха призрачно пусти. Обикновените граждани не се разхождаха по тротоарите, нямаше деца с велосипеди. Пред вратите на къщите и по пейките в парковете нямаше насядали старци. Търговията с наркотици и войната между бандите така се вихреше в гази част на Бруклин, че с падането на мрака повечето хора се заключваха вкъщи. Полицаи, работили в Браунсвил през 80-те и началото на 90-те години, разказват, че през онези години, още щом слънцето залезело, радиостанциите гръмвали от разговори между патрулиращи полицаи и техните диспечери за всевъзможни случаи на насилие и тежки престъпления. През 1992 г. в Ню Йорк са извършени 2 154 убийства и 626 182 тежки престъпления, по-голямата част от които в места като Браунсвил и Източен Ню Йорк. Но после се случва нещо странно. В някаква тайнствена и критична точка нивото на престъпността започва да спада. Настъпва поврат. За пет години броят на убийствата пада с 64.3 процента (до 770 на година), а престъпленията като цяло намаляват почти наполовина (до 355 893). В Браунсвил и Източен Ню Йорк тротоарите отново се изпълват с хора, велосипедите се връщат по улиците, а старците се появяват на площадките пред къщите. „Имаше времена, когато често се чуваше бърза стрелба, като във виетнамската джунгла - казва инспектор Едуард Месадри, началник на полицейския участък в Браунсвил. - Вече не чувам да се стреля.“
В нюйоркската полиция ще ви кажат, че промените се дължат на драстично подобрение в стратегията на градската полиция. Криминолозите изтъкват спада в търговията с наркотици и застаряването на населението. В същото време икономистите твърдят, че в резултат на постепенното подобрение на градската икономика през 90-те са били наети на работа онези, които иначе биха станали престъпници. Това са общоприетите обяснения за изострянето и отшумяването на социалните проблеми, но в крайна сметка нито едно от тях не звучи по-убедително от твърдението, че някакви хлапета от Ийст вилидж са предизвикали възраждането на „Хъш пъпис“. Всички тези промени - намаляването на търговията с наркотици, застаряването на населението и икономическият възход - са нес дългосрочни тенденции, присъщи на страната като цяло. Те не обясняват защо нивото на престъпността в Ню Йорк се сгромолясва така драстично в сравнение с другите градове в страната, нито пък защо това става за толкова необикновено кратко време. Що се отнася до подобренията в работата на полицията, те несъмнено имат своето значение. Но съществува смущаващо несъответствие между степента на промените и техния реален ефект на места като Браунсвил и Източен 11к) Йорк. В края на краищата, престъпността в Ню Йорк не отбелязва бавен спад в унисон с постепенното подобряване на условията. Тя просто се срива. Как е възможно промяната в няколко икономически и социални показателя да доведе до спад в броя на убийствата с две трети в рамките на пет години?
2.
„Повратната точка“ е биографията на една идея, а идеята е много проста. Идеята е, че най-добрият начин да проумеем появата на различни модни тенденции или покачването и спада па вълните на престъпността, или превръщането на неизвестни книги в бестселъри, бума на цигарите сред подрастващите или пък принципа на разпространението на мълвата, както и която и да е от загадъчните промени, които оставят своя белег върху нашето ежедневие - е да ги разглеждаме като епидемии. Идеите, стоките, посланията и поведенческите модели се разпространяват също като вирусите.