Възходът на „Хъш пъпис“ и спадът на престъпността в Ню Йорк са учебникарски примери за епидемия в действие. Макар наглед да ни се струва, че между тях няма почти нищо общо, в основата им лежи идентичен структурен модел. На първо място, това са ясни примери за заразително поведение. Никой не е правил реклама, нито се е опитал да внуши на хората, че класическите „Хъш пъпис“ са „страхотни“ и че всички трябва да започнат да си ги купуват. Онези хлапета просто са ги носели, когато са ходели по кафенета и клубове или са се разхождали по улиците на Ню Йорк, като по този начин са споделяли с околните представата си за мода. Така те са заразявали хората с „вируса“ на „Хъш пъпис“.
Спадът на престъпността в Ню Йорк без съмнение следва същата логика. Обяснението не е в това, че през 1993 г. огромен брой потенциални престъпници изведнъж се сепват и решават да престанат да извършват престъпления. Нито пък е в това, че полицията е успяла по магически начин да се намеси в огромен процент ситуации, които иначе биха завършили със смърт.
Обяснението е следното: малък брой хора в малък брой случаи, при които полицията или новите сили на обществения ред наистина са имали известно въздействие, са започнали да следват съвсем различен модел на поведение - и това поведение някак си се е предало и на други потенциални престъпници при подобни ситуации. Огромен брой жители на Ню Йорк някак си са се „заразили“ с вируса на анти-престъпността за извънредно кратко време.
Втората отличителна черта на тези два примера е, че и в двата случая малките промени имат огромен ефект. Всички възможни причини за намаляването на престъпността в Ню Йорк са постепенни промени, незначителни като абсолютна стойност. Търговията с наркотици е в застой. Населението застарява. Полицията започва да си върши работата малко по-добре.
Въпреки това ефектът е драстичен. Така е и с „Хъш пъпис“. Колко са въпросните хлапета, които започват да носят обувките в центъра на Манхатън? Двайсет? Петдесет? Със сигурност не повече от сто. Въпреки това но всичко личи, че тяхната постъпка е единствената причина за началото на една модна тенденция в световен мащаб.
Последната прилика е, че и в двата случая промените са бързи. Те не се натрупват бавно и постепенно. Струва си да се види графиката на престъпността в Ню Йорк, да кажем, от средата на 60-те до края на 90-те. Тя прилича на огромна дъга. През 1965 г. в града са извършени 200 000 престъпления и от този момент нататък числото започва рязко да нараства, като за две години се удвоява и продължава почти неспирния си възход, за да достигне 650 000 престъпления годишно в средата на 70-те. През следващите две десетилетия графиката се задържа на това ниво, преди да се сгромоляса през 1992 г. със същите темпове като при нарастването трийсет години по-рано. Престъпността не отшумява постепенно, скоростта не намалява с леко натискане на педала. Тя достига определена точка и изведнъж скача върху спирачките.
Тези три характерни черти - първо, заразителността; второ, фактът, че малки причини могат да имат огромен ефект; и трето, че промяната става не постепенно, а в един решителен момент — са същите три принципа, по които варицелата се разпространява в една паралелка от началното училище и по които грипът ни атакува всяка зима. Третият от тях - идеята, че епидемиите избухват или затихват в един решителен момент - е най-важен, защото това е принципът, който осмисля другите два и който ни дава най-ясна представа защо промените в нашето съвремие настъпват тъкмо по този начин, на който сме свидетели. Наименованието на този решителен момент в една епидемия, когато всичко може да се промени изведнъж, с Повратна точка.
3.
Свят, който следва законите на епидемиите е много различен от света, в който си мислим, че живеем. Замислете се за миг над понятието заразителност. Когато чуете тази дума, вие си представяте грип, настинка или навярно нещо много опасно, като вируса на СПИН или Ебола. В съзнанието ни понятието „заразителен“ битува в един твърде конкретен, чисто биологичен смисъл. Но ако приемем, че съществуват епидемии от престъпност и модни епидемии, то следва да предположим, че и всевъзможни други неща биха могли да бъдат не по-малко заразителни от вирусите. Замисляли ли сте се, например, над прозявката? Актът на прозяване крие невероятна мощ. Само защото прочетоха думата „прозявка“ в предишните две изречения - и двете допълнителни „прозявалия“ в това изречение — мнозина от вас вероятно ще се прозеят в следващите няколко минути. Дори и аз, докато пиша този текст, вече на два пъти се прозях. Ако ли пък четете тази книга на обществено място и току-що сте се прозели, съществува огромна вероятност мнозина от онези, които са ви видели, тъкмо в този момент също да се прозяват, а на свой ред голяма част от хората, видели онези, които ви гледаха как се прозявате, да сторят същото само след миг - и така нататък, и така нататък: броят на прозяващите се ще продължи да нараства лавинообразно.