Прозявката е необикновено заразителна. Накарах някои от вас да се прозеят само като написах думата „прозявам се“. Междувременно, онези, които се прозяха след като ви видяха да се прозявате, са се заразили по зрителен път - което е друг вид заразяване. Те може да са се прозели дори и само като са ви чули да се прозявате, защото прозявката с и слухово заразителна: ако пуснете на незрящи хора запис на прозявка, те също ще се прозеят. И най-накрая — в случай, че сте се прозели, докато четяхте този текст - не ви ли мина през ума, пък ако щете съвсем бегло и несъзнателно, че се чувствате уморени? Допускам, че някои от вас са си го помислили, което означава, че прозявките могат да бъдат и емоционално заразителни. Аз просто написвам тази дума и в съзнанието ви се активира определено усещане. Дали грипният вирус би могъл да причини нещо подобно? С други думи, заразителността е непредсказуемо свойство, характерно за всевъзможни явления. Не бива да забравяме това, ако искаме да разпознаем епидемичните промени и да ги диагностицираме.
Вторият принцип на епидемията — а именно, че малките промени понякога могат да имат големи последствия — е може би не по-малко радикален. Като човешки същества ние сме възпитани да възприемаме причините и техните следствия като приблизително сходни по мащаб. Добре знаем, че за да внушим силно чувство - за да убедим някого, например, че го обичаме - трябва да говорим страстно и искрено. Ако се налага да съобщим на някого лоша новина, говорим приглушено и внимателно подбираме думите си. Научени сме да мислим, че това, което влагаме в даден вид общуване, взаимодействие или система, трябва да бъде съотносимо по количество или интензитет на резултата. Помислете примерно над следната главоблъсканицa. Ако ви дам голям лист хартия и ви помоля да го сгънете на две, след това да вземете сгънатия лист и да го сгънете още веднъж и още веднъж, и още веднъж... и така цели 50 пъти - колко дебел според вас ще бъде полученият топ хартия? За да отговорят на този въпрос, повечето хора се опитват мислено да нагънат хартията, в резултат на което си представят топ хартия с дебелината на телефонен указател, а надарените с наистина смело въображение - с височината на хладилник. Правилният отговор обаче е, че дебелината на този топ ще е приблизително равна на разстоянието от земята до слънцето. Достатъчно е да го прегънете само още веднъж, за да стане дебел колкото разстоянието до слънцето и още толкова. Това е пример за така наречената математическа геометрична прогресия. Епидемиите са друг пример за геометрична прогресия: когато един вирус започне да се разпространява сред дадена популация, той се удвоява, новото количество на свой ред се удвоява и тъй нататък, докато, образно казано, от лист хартия се получи топ, висок от земята до слънцето - като за това са достатъчни само петдесет стъпки. Подобен вид прогресия трудно се побира в човешките представи, тъй като крайният резултат - ефектът - ни се струва съвсем непропорционален на първопричината. За да разберем мощта на епидемиите, ние трябва да се отърсим от идеята за пропорционалност. Трябва да сме готови да приемем факта, че понякога е възможно големи промени да настъпят вследствие на незначителни събития и че тези промени могат да се случат за изключително кратко време.
Тази възможност за внезапна промяна е в сърцевината на идеята за Повратната точка и твърде вероятно тъкмо тя е най-трудната за възприемане. Изразът „повратна точка'4 за първи път навлиза в масова употреба през 70-те, за да се опише изселването на белите жители в Североизточните Съединени щати от по-старите градски центрове към предградията. Когато в даден квартал броят на заселилите се афро-американци достигне определена точка - да речем, 20 процента - социолозите наблюдават настъпването на „поврат“ сред общността: мнозинството от останалите там бели жители напускат почти незабавно. Повратната точка е прагът, точката на кипене, моментът на натрупване на критична маса. За тежката престъпност в Ню Йорк Повратната точка настъпва в началото на 90-те; Повратна точка има и при възраждането на „Хъш Пъпис“, както и при навлизането на всяка технологична новост. „Шарп“ предлага на пазара първия евтин факс-апарат през 1984 г. и в рамките на една година успява да продаде едва около 80 000 броя в САЩ. През следващите три години деловият свят обаче постепенно започва да купува факсове - все повече и повече, докато в един момент през 1987 г. толкова голям брой хора притежават такава техника, че тя се превръща в необходимост за всеки. Хиляда деветстотин осемдесет и седма е Повратната точка за факс-апаратите. През тази година са продадени един милион факса, а до 1989-а са продадени още два милиона нови апарата. Клетъчните телефони следват същата траектория. През 90-те те стават все по-малки и по-евтини, а услугата става все по-добра - докато през 1998-ма новата технология най-накрая достига своята Повратна точка и изведнъж всеки се сдобива с клетъчен телефон.