ПЪРВА ГЛАВА
Трите правила на епидемиите
В средата на 90-те в град Балтимор избухва епидемия от сифилис. В рамките на една година - от 1995 до 1996 г., броят на децата, родени с това заболяване, нараства с 500 процента. Ако разгледате графиката на развитието на болестта в Балтимор, тя е хоризонтална в продължение на години, докато изведнъж през 1995 г. тръгва нагоре почти под прав ъгъл.
Какво предизвиква поврат в проблема със сифилиса в Балтимор? Според Центъра за контрол на заболяванията (ЦКЗ), причината е вид кокаин, наречен „крек“. Известно е, че този вид кокаин предизвиква рязко нарастване на рисковото сексуално поведение, което води до разпространение на зарази от рода на вируса на СПИН и сифилис. За да си набавят наркотици, много повече хора започват да посещават бедните квартали. Това от своя страна увеличава вероятността да прихванат заразна болест и да я разнесат в кварталите, където живеят. По този начин крекът променя модела на социалните връзки между отделните градски квартали. Според ЦКЗ крекът е онзи малък тласък, който превръща сифилиса в неудържима епидемия.
Джон Зенилман от университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, експерт по венерическите болести, има друго обяснение: влошаването на медицинските услуги в най-бедните квартали на града. „През 1990- 1991 г. в градските клиники за венерически болести са регистрирани трийсет и шест хиляди посещения на пациенти - споделя той. - След 1991 п, поради проблеми с бюджета, градската управа реши да направи постепенни съкращения. Броят на медицинския персонал намаля от седемнайсет на десет души. От трима лекари на практика не остана нито един. Посещенията на пациенти спаднаха до двайсет и една хиляди. Съкратиха и персонала за обслужване на нуждаещите се извън клиниките. От някакви вътрешни съображения някои неща, които преди се случваха, спряха да се случват - подновяването на компютърната техника например. Това беше най-лошият възможен вариант на нефункционираща градска администрация. Случваше се и лекарствата да свършат...“
С други думи, болестта е под контрол, когато годишно се извършват 36 000 прегледа на пациенти в клиниките за венерически болести в стария център на Балтимор. Според Зенилман болестта прераства в епидемия, когато прегледите намаляват от 36 000 до 21 000 прегледа годишно. Тогава болестта започва да прелива отвъд пределите на стария център, следвайки улиците и магистралите, свързващи тези квартали с останалата част на града. Изведнъж става така, че хора, които са се подлагали на лечение в рамките на една седмица след като са се заразили, сега разнасят заразата две, три или четири седмици преди да бъдат излекувани. Невъзможността за навременно лечение превръща сифилиса в далеч по-голям проблем, отколкото е бил до този момент.
Има и трета теория, предложена от Джон Потерат, един от водещите американски епидемиолози. Според него причината се корени в градоустройствените промени, засегнали Източен и Западен Балтимор. Това са западналите квартали от двете страни на градския център, където е съсредоточен проблемът със сифилиса. Той изтъква факта, че към средата на 90-те, следвайки своята широко разгласена политика, градската управа започва да разрушава старите многоетажни жилищни сгради, строени през 60-те в Източен и Западен Балтимор. Две от разрушените сгради, за които се вдига много шум в медиите, са Лексингтьн теръс в Западен Балтимор и Лафайет кортс в Източен Балтимор. Тези огромни жилищни кооперации, обитавани от стотици бедни семейства, са огнища на престъпност и заразни болести. В същото това време в Източен и Западен Балтимор много хора започват да напускат старите едноетажни къщи, тъй като и тяхното състояние става все по-окаяно.
„Беше наистина потресаващо“, споделя Потерат впечатлението си от първата си обиколка из Източен и Западен Балтимор. „Големите общински блокове бяха разрушени и прозорците на половината от къщите бяха заковани. Извършваше се тотално изселване. Това даде тласък на диаспората. В продължение на години сифилисът беше изолиран в един конкретен район на Балтимор, в строго ограничени от социално-полова гледна точка общности. Но процесът на разселване отведе тези хора в други части на града, а те отнесоха със себе си както сифилиса, така и начина си на живот.“
Интересното в тези три обяснения е, че нито едно от тях не е свързано с драматични промени. Според ЦКЗ проблемът е в крека. Но крекът не се е появил в Балтимор през 1995-та, а години по-рано. Специалистите от Центъра всъщност твърдят, че в средата на 90- те се наблюдава леко изостряне на проблема с крека и че това е било достатъчно, за да пламне епидемията от сифилис. Зенилман също не твърди, че клиниките за лечение на венерически болести са били затворени. Те просто са претърпели известни съкращения - като например намаляване на броя на медицинския персонал от седемнайсет на десет. И Потерат на свой ред не казва, че е бил изселен целият Балтимор. Според него е било достатъчно да се разрушат няколко жилищни блока и да се обезлюдят някои къщи в ключови квартали в централната градска част, за да пламне епидемията от сифилис. Следователно достатъчни са съвсем минимални промени, за да се наруши равновесието в една епидемия.