Вторият - вероятно още по-интересен - факт, свързан с тези обяснения, е, че всички те описват различни начини за предизвикване на поврат в една епидемия. Центърът за контрол на заболяванията обяснява цялостния контекст на болестта - появата и разпространението на наркотик, към който лесно се пристрастява, може така да промени средата в един град, че да предизвика поврат в дадено заболяване. Зенилман обяснява самата болест. Когато бюджетите на клиниките биват орязани, сифилисът получава втори шанс. От остра, заразата се превръща в хронична. Болестта се превръща в дълготраен проблем, заразените я разнасят със седмици. От своя страна Потерат фокусира вниманието си върху хората, които пренасят сифилис. Сифилисът, твърди той, е болест, която се пренася от определен тип хора в Балтимор - много бедни, сексуално активни индивиди, често с наркотична зависимост. Ако хора от този тип неочаквано бъдат преместени от стария си квартал в нов - в друга част на града, където никога не е имало проблем със сифилиса, в заболяването може да настъпи поврат.
С други думи, съществува повече от един начин да се даде повратен тласък на една епидемия. Епидемиите са функция на три променливи: хората, които пренасят заразите, самата зараза, и средата, в която се разпространява заразата. Когато заболяването излезе от равновесие и избухне епидемия, повратът настъпва, защото нещо се е случило - настъпило с изменение в една (или две, или три) от тези променливи. Тези три променливи аз наричам „Законът за малцината“, „Факторът прилепчивост“ и „Силата на контекста“.
1.
Когато твърдим, че шепа хлапета от Ийст вилидж са дали началото на епидемията „Хъш пъпис“, или че разселването на обитателите на няколко жилищни блока е предизвикало епидемия от сифилис в Балтимор, ние всъщност казваме, че в даден процес или система някои хора играят по-важна роля от останалите. Сама по себе си тази идея не е чак толкова радикална. Икономистите често говорят за принципа 80/20, а именно - че в произволна ситуация 20% от ангажираните в една дейност извършват 80% от работата. В повечето общества 20 процента от престъпниците извършват 80 процента от престъпленията. Двайсет процента от шофьорите причиняват 80 процента от всички катастрофи. Двайсет процента от любителите на бирата изпиват 80 процента от бирата. Когато става въпрос за епидемии обаче, тази диспропорция е още по-крайна: един много малък процент от хората извършват огромна част от „работата“.
Ето един пример: преди време Потерат прави анализ на епидемията от гонорея в град Колорадо Спрингс, щата Колорадо, като в продължение на шест месеца проследява всеки пациент, посетил за лечение една общинска здравна клиника. Той открива, че почти половината от всички случаи идват от четири квартала, които представляват едва около 6 процента от географската площ на града. На свой ред половината от пациентите, живеещи в тези 6%, са били редовни посетители на едни и същи шест кръчми. Накрая Потерат интервюира 768 души от тази малка подгрупа и установява, че 600 от тях или не са предали болестта на никого, или са я предали само на един човек. Тези хора той нарича „незаразители“ Хората, предизвикали разрастването на епидемията - предали болестта на двама, трима, четирима или петима - са останалите 168 души. С други думи, в Колорадо Спрингс - град с повече от 100 000 жители - епидемията от гонорея получава повратен тласък заради поведението на някакви си 168 души от четири малки квартала, посещавали шест кръчми.
Кои са тези 168 души? Те не са като мен и вас. Това са хора, които излизат всяка вечер, хора, които имат значително повече сексуални партньори от обичайното, хора, чиито живот и поведение са твърде далеч от нормата. Така например в средата на 90-те в билярдните зали и по площадките за ролкови кънки в Източен Сейнт Луис, щата Мисури, се подвизава мъж на име Дарнел Макгий, известен като „Босът“. Той е едър - към два метра, чаровен, отличен кънкьор, който омагьосва момичетата с подвизите си на площадката за ролкови кънки. Специализира се в примамването на тринайсет и четиринайсет годишните. Купува им бижута, вози ги в кадилака си, дрогира ги с крек и прави секс с тях. В периода от 1995 до 1997 г., когато е застрелян от неизвестен извършител, Макгий успява да преспи с не по-малко от 100 момичета и - както се изяснява по-късно - заразява поне 30 от тях с вируса на СПИН.