През същия двугодишен период, на две хиляди и петстотин километра оттам - край Бъфало, щата Ню Йорк - друг мъж, същински клонинг на „Босът“, снове из мрачните улици в центъра на Джеймстаун. Името му е Нушон Уилямс, но е известен и с прякорите „Лицето“ и „Тариката“. Уилямс поддържа връзки с десетки момичета едновременно, като използва три или четири апартамента в различни части на града. През цялото това време се издържа доставяйки наркотици от Бронкс. (Както ми заяви един епидемиолог, запознат със случая Уилямс: „Уилямс е бил истински гений. Ако и аз можех да се измъкна безнаказано след всичко онова, което е вършил той, не бих работил и ден повече.“) Уилямс, подобно на Боса, е чаровник. Купува на момичетата си рози, позволява им да сплитат дългата му коса, организира оргии с марихуана и малцов алкохол, които продължават в апартаментите му по цели нощи. „Спах с него три-четири пъти за една нощ“, спомня си една от неговите партньорки. „Бяхме непрекъснато заедно по купони... След като Лицето свършеше, неговите приятели също ми се изреждаха. Един излизаше, друг влизаше.“ Сега Уилямс е в затвора. Известно е, че е заразил с вируса на СПИН най-малко шестнайсет от своите бивши партньорки. Най-нашумелият случай, обаче, е така нареченият „нулев пациент“ на СПИН, описан подробно от Ранди Шилтс в книгата му „А оркестърът си свиреше“. Това е стюардът от френска Канада Гаетан Дюга, който твърди, че е имал 2 500 сексуални партньори из цяла Северна Америка; смята се, че Дюга е свързан с поне 40уг най-ранните случаи на СПИН в Калифорния и Ню Йорк. Ето такива хора дават повратен тласък в развитието на една болестна епидемия.
Социалните епидемии действат по съвсем същия начин. Тях също ги предизвикват усилията на шепа изключителни хора. Но не сексуалният апетит е онова, което отличава тези хора. Отличава ги тяхната общителност, енергия, знания и влияние сред околните. В случая с „Хъш пъпис“ голямата загадка е как тези обувки успяват да плъзнат из търговските центрове в цялата страна, благодарение на шепа прогресивни манхатънски хлапаци. Каква е връзката между Ийст вилидж и Средния запад? Законът за малцината твърди, че един от тези изключителни хора е доловил тенденцията и е впрегнал цялата си енергия, излъчване, ентусиазъм и социални контакти, за да разпространи мълвата за „Хъш пъпис“, точно както хора като Гаетан Дюга и Нушон Уилямс са разпространили вируса на СПИН.
2.
Когато орязват бюджета на общинските клиники в Балтимор, формата на проявление на сифилиса, върлуващ из бедните квартали, също се променя. По-рано той представлява остра инфекция, която повечето хора успяват да излекуват сравнително бързо, преди да им се удаде възможност да я разпространят. Но след съкращенията в клиниките сифилисът започва да се превръща в хронично заболяване — носителите на инфекцията разполагат с три или четири седмици, тоест пет пъти повече време, през което да предадат заразата. Повратът към епидемия може да настъпи вследствие на изключителните усилия на една шепа „избраници“ сред носителите на болестта. Но понякога повратът може да се дължи и на фактори, довели до промяна на самия причинител на епидемията.
Става дума за един добре известен във вирусологията принцип. Грипните вируси, които се появяват в началото на епидемията всяка зима, са твърде различни от онези, които се разпространяват към края й. Най-известната грипна епидемия — пандемията от 1918 г. — за първи път плъзва през пролетта на същата година и е общо взето доста безобидна. Ала през лятото вирусът претърпява някаква странна мутация и през следващите шест месеца отнема живота на някъде между 20 и 40 милиона души по целия свят. Начинът на разпространение на вируса си е съвсем същият - но самият вирус е станал далеч по-смъртоносен.
Холандският изследовател на СПИН Яап Гоудсмит твърди, че същата драматична метаморфоза е протекла и при вируса на СПИН. Гоудсмит обстойно изследва тъй наречената пневмония Pneumocystis carinii, или ППК. Всички ние носим тази бактерия в телата си, вероятно по рождение или от най-ранно детство. При повечето хора тя е безопасна. Имунната ни система лесно я държи под контрол. Но ако нещо разруши имунната ни система - вирусът на СПИН например - бактерията става толкова неконтролируема, че може да причини смъртоносна форма на пневмония. В действителност този вид пневмония се среща толкова често сред пациентите със СПИН, че вече се смята едва ли не за сигурен знак за наличието на вируса. Гоудсмит се заравя в медицинската литература, търсейки случаи на ППК: разкритията му са наистина потресаващи.