— Когато ти плати, видя ли някакви други пари? В дамската ѝ чанта например? — пита Дърбан.
Поклащам глава.
— Но в онази навита на руло пачка, която извади, сигурно имаше поне хиляда долара. Тя ми плати в стотачки.
— Значи си взела четири банкноти.
Детектив Дърбан набляга на думата четири.
— Да — отговарям объркано аз. — Както ви казах. Толкова ми дължеше тя.
— Какво стана с останалото?
— Кое останало?
— Когато я намерихме, не открихме никакви пари — казва той с равен глас. — А същата сутрин е изтеглила голяма сума пари в брой. Значително по-голяма от хиляда долара.
Аз го зяпвам.
— Когато я намерихте… Искате да кажете, че е мъртва?
— Точно така.
Той наблюдава как ще реагирам.
— Боже мой — казвам ужасено. — Как? Какво е станало?
— Разглеждаме го като убийство. Това е всичко, което мога да ти кажа към този момент.
Той продължава да ме гледа, без да откъсва очи от мен. Изражението, което ми се бе сторило дружелюбно, дори добродушно, се е вледенило.
— Мога да ти кажа само, че е умряла в хотелския си апартамент малко преди зазоряване. Същата нощ, в която си била при нея.
— О, не — прошепвам аз. — Това е ужасно. Не може да мислите…
— Просто отговори на останалите ни въпроси, Клер.
Той ме кара да му разкажа всичко за втори път, после за трети. Дейвис продължава да си води бележки.
— Какво стана с видеозаписа? — казва накрая Дърбан. — Онзи от скритата камера. У кого е сега?
Замислям се.
— Дадох го на Стела. Госпожа Фоглър. Така се прави по принцип. Все пак тя си го плати.
— А стихосбирката?
— Все още е в дамската ми чанта. Обикновено не чета поезия, но тези стихове наистина са интересни, по един странен…
— Ще ни трябва — прекъсва ме той.
Взема един плик за веществени доказателства, обръща го с вътрешната страна навън и го използва като ръкавица, за да вземе книгата от мен.
— Успя ли да разбереш какво означава онова нещо на френски език? Цитатът, който ти е казал, докато е тръгвал?
— Да, почти съм сигурна, че е от едно стихотворение със заглавие A Une Passante, „На една минувачка“. Разказва се как вижда някого на улицата, споглеждат се, но после и двамата продължават по пътя си… Буквалният превод е: „О, ти, която бях обикнал. О, ти, която също го изпита“.
Дърбан изсумтява.
— Колко хубаво. Трябва да го запомня. Значи ти си тръгваш от хотела… и после?
— Отидох да се видя с приятели.
— В някой бар?
Кимвам.
— Бар „Харли“. Вътре имаше много хора, които могат да потвърдят, че бях там в девет и половина.
— И кога се прибра вкъщи?
— Около седем сутринта — запознах се с един човек.
— Как му е името?
— Ами… Том.
— Фамилия?
— Ъм, почти съм сигурна, че телефонният му номер е някъде тук.
Започвам да ровя из дамската си чанта и откривам една хартийка.
— Да. Ето го.
Детектив Дърбан го взема и го оглежда внимателно.
— На мен ми прилича на „и“. Тим, а не Том. Ще се свържем с него.
— Какво направи с парите, Клер? — казва детектив Дейвис.
Това е първият път, когато проговаря.
— Четиристотинте долара? Дадох ги на съквартирантката си. Дължа ѝ доста за наема със задна дата, затова…
— Не четиристотинте — прекъсва ме той. — Двайсетте хиляди долара, които открадна от хотелската стая на Стела Фоглър.
Аз го гледам втренчено, а главата ми се замайва.
— Моля? Не, не може да мислите, че…
— Просто отговори на въпроса — казва Дърбан.
— Нямаше никакви пари, не и толкова много. Поне аз не видях да има. Заподозряна ли съм?
— Заподозряна? — Дейвис изсумтява. — Ти вече призна, че си записвала някого без неговото съгласие, че си работила като нелицензиран детектив, че си проституирала и си участвала в заговор за изнудване. Трябва само да прибавим кражба и убийство и сме готови.
— Убийство?
— По думите на Хенри Норт онази вечер си имала пререкание с госпожа Фоглър.
— Вече ви казах — тя беше тази, която се държеше странно…
— И затова си си тръгнала сърдита заради грубото ѝ отношение… И после си се върнала в стаята ѝ — казва Дейвис. — Където тя случайно е държала голяма сума пари в брой. Хенри Норт ни каза за финансовите ти проблеми. Трябва да си се почувствала унизена, когато си видяла, че жена като нея е толкова богата.
Аз поклащам глава, озадачена.
— Обясних ви, върнах се само за да ѝ дам книгата. И вижте, Хенри ми каза, че всичко, което правя за кантората му, е законно. Стига да ги записваш, докато сте на обществено място, каза той. И не е проституция, ако те започнат да те свалят първи.