СТЕЛА
(към мен, тревожно)
Ще внимаваш, нали? Обещай ми, че ще внимаваш.
АЗ
Защо не ми разкажете малко повече за съпруга си, госпожо Фоглър?
СТЕЛА
Не прилича на никой мъж, когото си срещала.
Наистина. Не му обръщай гръб. Не му вярвай.
Обещаваш ли?
Тогава реших, че съпругът ѝ е някой перверзник. Това беше преди да се срещна с него, разбира се — никой не би могъл да изглежда по-малко перверзно от Патрик Фоглър. Но дали не бе имала предвид нещо коренно различно?
Дали не се е страхувала от него? И дали детектив Дърбан не беше разчел така случката, която му разказах?
Отново поглеждам към телевизора, към Патрик Фоглър — толкова спокоен, толкова интелигентен, толкова чаровен — и си мисля колко невъзможно би било това.
— Не е той — казвам, като поклащам глава. — Не го вярвам. Той беше единственият, който не започна да ме сваля, нали помниш. Един истински мил, привлекателен и верен мъж.
— Не ми ги пробутвай тия глупости — казва небрежно Джес, докато подсушава косата си с хавлиената кърпа. — Няма такива мъже, нали ти самата винаги така твърдиш?
14
Убийството излиза на първа страница на вестниците.
Оттам го подхващат блогъри и коментатори, всеки с различна теория за случилото се. Първоначално разнищват идеята за обир, по време на който нещо се е объркало. Няколко години по-рано някаква банда вилняла из скъпарските хотелски стаи в центъра на Манхатън и заплашвала гостите с оръжие, за да ги обере. Но всички членове на тази банда вече излежаваха присъдите си в затвора и оттогава не бе имало подобни нападения в хотелите в района. Въпреки това в социалните мрежи се разразява оживен дебат за евентуалния ефект върху туризма. Гостите са съветвани да отварят вратите на хотелските си стаи, без да махат предпазната верига.
Много скоро вниманието се прехвърля върху самата Стела. Какво е правела една жена от близкия квартал „Морнингсайд Хайтс“ в този хотел, недалеч от дома ѝ? Теориите са две: първата, че е била скарана със съпруга си, и втората, че е очаквала там своя любовник. Носят се и слухове за голяма сума пари, открадната от хотелския ѝ апартамент, които полицията отказва да потвърди или да опровергае.
Камериерката, открила тялото — Консуела Алварез, казала на репортерите, че в стаята имало следи от спречкване. Тялото на Стела било на леглото, а чаршафът бил дръпнат над лицето ѝ, казала тя. Със сълзи на очи Консуела описала главата като „смачкана — ужасно — толкова много кръв“.
Очевидно на записа от охранителните камери в хотела няма нищо, което да е от полза.
Постепенно двете теории започват да се сливат в една. Стела наистина очаквала своя любовник и освен това не била в добри отношения със съпруга си. Именно това е предполагаемият му мотив да я убие.
Разбира се, аз знам, че не може да е вярно. Стела беше отседнала в онзи хотел само за да мога аз да се опитам да съблазня Патрик. И каквито и проблеми да са имали помежду си, той не беше готов да ѝ изневери, което говори за това, че поне според него двамата са имали шанс да се сдобрят. Но от полицията също го знаят. Все чакам да опровергаят спекулациите, като кажат на журналистите за мен, но по някаква причина те не го правят. Нито ме търсят отново, за да ми задават още въпроси.
Разказвам на няколко приятели, че онази вечер съм била със Стела Фоглър, но само на няколко. Последното, което искам, е заниманията ми на свободна практика да се озоват насред нечий блог. Във всеки случай не мога да утоля жаждата на приятелите си за ужасяващи подробности, защото не знам такива. И аз съм на тъмно точно колкото и те.
След две седмици все още никой от полицията не се е свързал с мен и аз се обаждам на Хенри.
— Клер — отговаря той.
Произнася го по-скоро като твърдение, отколкото като въпрос. Сякаш е изненадан, че му се обаждам.
— Може ли да се срещнем? Искам да те попитам нещо.
Мълчание, след това:
— Добре. Но не в офиса.
Казва ми името на един хотел, в който сме работили няколко пъти.
Когато пристигам, той вече седи на бара, съвсем в края, където барманът няма да може да ни чува. Отивам и сядам до него.
— Мислех, че може да си чул нещо — казвам аз. — Имам предвид, във връзка с разследването.
— Нищо освен това, че не са стигнали доникъде.
Той свива рамене.
— Но вече не мислят, че основният мотив е бил обирът. Явно има подробности, които сочат към съпруга.