— Би било добре да стане сега.
Поглеждам към репетиционната зала.
— В момента имам час.
— Това е важно, Клер — казва той по-сурово.
— Просто… не виждам с какво бих могла да помогна. Разговарях с Патрик Фоглър едва няколко минути. Той не прояви никакъв интерес към мен.
Дърбан кимва.
— Може и така да е. Но защо си тръгна?
— Какво имате предвид?
— Фоглър. Ти каза, че когато си се опитала да го свалиш, той сякаш е бързал да си тръгне. Тази мисъл не ми дава мира. След като е възнамерявал просто да се прибере и е мислел, че съпругата му е извън града, закъде е бързал? Защо би прекъснал разговор с една приятна млада дама, която е била склонна да си говори с него за френска поезия, сякаш наистина ѝ пука за това?
— Може би съм го отегчила.
— Това е една от възможностите.
— Има ли друга?
Той не ми отговаря направо. Давам си сметка, че с този човек потокът на информацията винаги тече еднопосочно.
— Така или иначе бих искал да поговориш с експерта.
Той се навежда напред.
— Виж, не съобщих на колегите от имиграционните служби за теб. Но не е твърде късно да го направя.
— Явно нямам голям избор — казвам със скована усмивка.
— Не — съгласява се той. — Наистина нямаш.
Качваме се на такси. Дърбан казва някакъв адрес в Юниън Сити. Шофьорът е изключил климатика, за да пести гориво. Днес е първият наистина горещ ден от месец май и ние се потим върху виниловите седалки. Полата ми се набира нагоре по голите ми крака и един-два пъти улавям погледа на детектив Дърбан върху тях, преди отново да обърне глава към прозореца.
17
Спираме пред грозна и невзрачна офис сграда на цяла пресечка с грозни офиси и празни паркинги пред тях. Прозорците не са почиствани от десетилетия, боята на фасадата е започнала да се лющи.
Охранителят на рецепцията ме кара да се запиша на входа. След това продължаваме по дълъг, задушен коридор, където не срещаме никого. Накрая детектив Дърбан почуква на една врата. На табелката пише: КАБИНЕТ №508. Д-Р КАТРИН ЛЕЙТЪМ, АБСП (АМЕРИКАНСКИ БОРД ПО СЪДЕБНА ПСИХОЛОГИЯ), СЪДЕБЕН ПСИХОЛОГ.
— Влез — отговаря женски глас.
На евтино дървено бюро вътре седи жена и работи на лаптоп. Изглежда ми на около шейсет, може и повече. Косата ѝ е толкова посивяла, че е почти руса, подстригана е късо и е облечена по-елегантно, отколкото очаквах от подобна обстановка.
Когато ме поглежда, очите ѝ са сини и проницателни.
— Клер Райт, нали?
— Клер, доктор Лейтъм — представя ни Дърбан.
— Наричай ме Катрин. И седни. Надявам се, нямаш против да бъдеш записвана?
Тя кимва към една от стените и сега виждам, че е от тъмно огледално стъкло. Зад него едва успявам да различа червената точица от камера, която е включена на запис. Автоматично изправям рамене, сякаш съм на прослушване, преди да успея да си дам сметка колко глупаво е това.
— Добре — казва доктор Лейтъм. — Разкажи ми за срещата си с Патрик Фоглър.
Казвам ѝ всичко, което мога да си спомня, като наблягам на това колко възпитано се е държал Патрик през цялото време. Не ми отнема дълго. Доктор Лейтъм слуша, с наведена настрани глава, вперила сините си очи в мен, без да продумва. Когато приключвам, тя кимва.
— Благодаря ти, Клер. Много ни помогна.
— Това ли е? — казвам изненадано аз.
— Да. Може да си тръгваш.
— Катрин… — възразява детектив Дърбан, сякаш се е надявал да чуе нещо различно.
— Тя не е правилният човек за това, Франк — казва твърдо доктор Лейтъм.
Намръщвам се.
— Правилният човек за какво?
— Клер, би ли ни оставила за малко насаме? — казва Дърбан. — Просто изчакай в коридора.
Излизам навън и той затваря вратата зад гърба ми. Дочувам боботенето от гласовете им, но дори когато притискам ухо към дървената повърхност, не мога да разбера какво си говорят.
Следващата врата трябва да води към стаята зад двупосочното огледало. Отварям я внимателно, в случай че вътре има някой, готова да кажа, че просто търся тоалетната, но вътре няма нищо друго освен монитор и малка камера върху триножник. Звукът е включен, така че ги чувам идеално.
ГЛАСЪТ НА ДЕТЕКТИВ ДЪРБАН
… в класа ѝ. Тя е добра. Тя може да играе.
ГЛАСЪТ НА КАТРИН ЛЕЙТЪМ
Те всички играят, Франк. МАК-ове — така ги наричат. Модел, Актриса, Каквото-и-да-е. Това не означава, че може да свърши подобна работа.
ГЛАСЪТ НА ДЕТЕКТИВ ДЪРБАН
Учи в „Пейс“, в курса по актьорско майсторство.
Доколко разбрах, подборът им е доста сериозен. И е… привлекателна.