— Клер, не ти разказвам тези неща, за да те уплаша — казва меко доктор Лейтъм. — В резултат на обстойните проучвания на тези хора ние знаем много за начина, по който работи умът на един социопат. От начина, по който оставя едно местопрестъпление например, можем да направим изводи за неговата личност, за неговия интелект, за взаимоотношенията му с хората и дори за колата, която шофира.
Тя вдига една дебела папка.
— Това е всичко, което знаем за мъжа, убил онези проститутки. Предупреждавам те, че не се чете лесно. Но трябва да го проучиш внимателно. От това може да зависи животът ти.
— Това ли наричат психологически портрет? — питам, когато вземам папката от нея.
— Част от него, да. Има и снимки, информация за случаите, цитати от изследвания… Работата ни малко прилича на обезвреждане на бомба. Преди да започнеш да дърпаш жичките, трябва да си дяволски сигурен коя от тях води до експлозива.
— Ако той е виновен.
Тя ме поглежда сериозно.
— Още не сме ти казали как е умряла Стела Фоглър, нали?
Поклащам глава.
— Но помня, че по думите на камериерката е било брутално.
— От полицията не разкриха всички подробности пред медиите, за да избегнат фалшиви самопризнания.
Доктор Лейтъм замълчава за миг, преди да продължи:
— И честно казано, защото не искаха да всяват смут.
Тя посяга да вземе книгата Les Fleurs du mal и ми я подава.
— Страница осемдесет и втора.
Стихотворението на тази страница е озаглавено „На оная, що е твърде весела“.
— На глас, ако нямаш нищо против. Само последните строфи.
Въпреки че няма нужда, аз се опитвам да го прочета правилно, като се съобразявам с ритъма. Но когато започвам да осмислям прочетеното, спирам да го правя. Когато стигам до края, гласът ми вече е равен и сух.
АЗ
— Смъртта на Стела е причинена от удар с лампа — казва с равен глас доктор Лейтъм.
Тя сменя още няколко снимки на екрана. Разпознавам хотелския апартамент на Стела. На леглото има тяло. По голите крака са разцъфтели синини. После, рязко, една от снимките показва в близък план лицето на Стела, заобиколено от тъмен кървав ореол, пропит в чаршафа отдолу. Инстинктивно извръщам очи.
— Изпочупените вещи по пода говорят за спречкване — казва доктор Лейтъм. — Това, както и изчезналите пари, беше достатъчно за полицията първоначално да сметне случая за обир, в който нещо се е объркало. Но още от самото начало имаше някои подробности, които изглеждаха съмнително. Едната е тази, че тялото беше покрито с чаршаф. Крадците, които току-що са убили някого, не правят така — те бързат да се изнесат възможно най-скоростно.
— Кой прави така? — питам аз. — С чаршафа, имам предвид? И защо?
Доктор Лейтъм свива рамене.
— Би могло да е жест на почит. Уважение дори. Едно последно сбогом. Или просто би могло да бъде някой, който не е искал безжизнените очи на Стела да го гледат укорително.
Тя щраква с дистанционното и снимката се сменя с близък кадър на крака на Стела, на който зее кървав прорез, дълъг близо десет сантиметра.
— По-същественото е, че на дясното ѝ бедро има дълбока рана, вероятно причинена след смъртта ѝ със счупена чаша за вино — точно както е описано в стихотворението, макар по онова време полицията да не е подозирала за това, разбира се.
Тя отново щраква с дистанционното.
— Във всеки случай това им се е сторило достатъчно необичайно, за да наредят да бъдат взети проби. Имаме късмет, че са го направили, тъй като в резултат разполагаме с най-важното доказателство до момента. Анализът показа, че във вътрешността на раната е имало следи от ноноксинол-9 — лубрикант, който се използва за повечето презервативи, продавани на пазара.
Тя спира.
— В мъжката тоалетна на бара, в който си срещнала Патрик, има машина за презервативи. Ти ни каза и видеозаписът го потвърди, че Патрик е помолил бармана за дребни, точно преди да се опиташ да го свалиш.
Думите ѝ ме заливат на вълни — страховити, ужасни, гнусни. Впила съм поглед в книгата в ръката ми. Стихотворението, неговите отровни думи, така безобидно подредени върху страницата, сякаш е някой стих от глупава поздравителна картичка. А след това и снимките върху екрана, и ужасното обвинение, което струи от обясненията на доктор Лейтъм. Жестокото оскверняване, което убиецът на Стела е извършил с нейния труп.