Не е бил той. Не може да е бил той. Той не беше такъв, настоява един вътрешен глас в ума ми. Той ми хареса. Той беше мил, за бога.
Актьорите са научени да вярват на инстинктите си. Често се случва така, че те са всичко, което имаме. Но след това осъзнавам целта на малкия урок, който доктор Лейтъм току-що ми изнесе. Както много серийни убийци, той е привидно чаровен… С такива хора, иска да ми каже тя, инстинктите може и да грешат.
— Но… защо? — успявам да попитам. — Стела не е била проститутка като останалите. Защо изобщо да я убива?
— Не знаем. Може би е узнала за другите жени. Може би той е разбрал, че иска да го напусне, и не е бил готов. Или може би просто не е успявал да се сдържа повече.
Отново се замислям над думите, които ми каза Стела.
СТЕЛА
Мислех, че ще успеем да изкопчим нещо срещу него.
Нещо, което да му попречи да ме нападне пръв…
Ако е подозирала, че съпругът ѝ е убиец, нищо чудно, че е била уплашена. Дали не е очаквала, че може да прояви насилие към мен! Да не би тайничко да се е надявала, че именно това ще запише скритата ми камера? Аз мислех, че просто подлагам на тест верността на съпруга ѝ, но дали през онази нощ Стела Фоглър не е играела друга, по-зловеща и отчаяна игра?
— Фактът, че смъртта на Стела разчупва модела на поведение, е особено любопитен — казва доктор Лейтъм. — Докато в другите убийства личи грижлива подготовка, това е прибързано — спонтанно дори. Този факт би могъл да е знак за прекомерна самоувереност. Или индикация, че по някаква причина убиецът се намира под напрежение.
Тя щраква с дистанционното и екранът угасва.
— Така или иначе това е добра новина. Защото означава, че той започва да допуска грешки.
21
Патрик Фоглър почуква на вратата на апартамент „Терасата“.
— Кой е? — предпазливо извиква Стела Фоглър.
— Обслужване по стаите.
— Не съм поръчвала нищо.
Няма отговор. Нетърпелива, Стела се приближава до вратата и я отваря.
— Сбъркали сте…
Но Патрик вече е успял да я избута и да влезе вътре.
— Здравей, скъпа. Очакваш ли някого?
— Патрик, моля те. Не е това, което си мислиш…
Фоглър хвърля на пода някаква чанта. От нея се разнася зловещ, тежък трясък. Той поглежда доктор Лейтъм.
— Сега ли я удрям?
— Вероятно. Би искал да установиш контрол над ситуацията.
Франк Дърбан кимва. Влиза обратно в ролята си и изсипва съдържанието на чантата на земята. Изпадат омотани на кълбо метални вериги, белезници и парцали за запушване на устата.
— Аз бих изпищяла — възразявам аз.
— Не е задължително. Колкото и хората да си мислят, че в подобна ситуация биха се противили, истината е, че жертвите често се парализират от нерешителност, примесена с недоумение. Плюс това, ако Патрик те е ударил, ти би била в шок. Той ще използва този момент, за да те завърже така, че да не можеш да се движиш.
Франк имитира как ме удря през лицето, после ме завърта и щраква белезниците на китката ми. Хватката му върху ръката ми е тежка, неумолима. Усещам мъжката му сила и изскимтявам.
— Извинявай — казва той и леко отпуска ръка.
— Без белезници — казва доктор Лейтъм. — Следите от тях щяха да проличат на аутопсията. Да започнем сцената отначало. Този път без белезниците.
В един ресторант наблизо обсъждаме престъпления със сексуален характер, докато обядваме със специалитета на деня.
— Трябва да го проумееш, Клер. Нашият убиец не е садомазохист в модерния смисъл на тази дума. Но е много вероятно да избира да се крие между практикуващите БДСМ, защото споделя някои от техните влечения. Докато те завързват другия, за да си доставят по-лесно сексуално удоволствие, той го прави, за да стигне по-лесно до онова, което вълнува него: унижение, деградация, контрол. Усещането за контрол над живота и смъртта на друго човешко същество.
Сервитьорът идва, за да ни долее вода. Усмихва ми се. Доктор Лейтъм продължава, без да го забелязва.
— Всъщност БДСМ е нещо много интересно. Защо внезапно стана толкова обичайна практика? Преди се е вярвало, че причината за фетиша да те бият с пръчка е фактът, че като малък са те биели за наказание — le vice anglais. Но по някаква странна причина точно сегашното поколение, израснало с доктор Спок — онези, които никога не са били пляскани като деца, искат да експериментират с връзване и доминиране, когато пораснат.