Той отговаря на въпроса ѝ учтиво и методично — че трябва да изучаваме не само онези, които одобряваме, но и онези, с които не сме съгласни; че въпреки всички свои личностни недостатъци Бодлер е бил иноватор, който е внесъл цяло едно ново измерение в изкуството. Т. С. Елиът например го е смятал за една от личностите, които са му повлияли най-силно, и дори е вмъкнал елементи от Les Fleurs du mal в „Пустата земя“.
ПАТРИК
Без Les Fleurs du mal нямаше да има декадентство; без декадентство нямаше да има модернизъм; а без модернизъм нямаше да ни има нас. Изучаваме Бодлер не заради моралните му ценности, а заради неговия гений. Има ли други въпроси?
Няма. Студентите затварят лаптопите си и шумно излизат навън, като се шегуват помежду си. Патрик подрежда бележките си.
Една от студентките колебливо се доближава до него.
АЗ
Професор Фоглър?
Използвам същия акцент от Средния запад, както и последния път, когато се срещнахме. Или поне така се надявам.
Дори да ме разпознава, той не го показва. На лицето му е изписана професионална учтивост. Но отново съм изумена от ведрината дълбоко в ментовозелените му очи.
ПАТРИК
Да?
АЗ
Просто исках да кажа, че много ви благодаря.
Подавам му екземпляра на Les Fleurs du mal.
АЗ
Вие сигурно не помните, но ми я дадохте назаем.
Започнах да я чета и… толкова ме заинтригува, че реших да се запиша за вашите лекции.
ПАТРИК
Заинтригува ви Бодлер?
Той произнася името с едва доловим акцент. Бодлеър.
АЗ
Отчасти той… отчасти и нашият разговор. Онова, което казахте.
Бъди пряма — беше ми казала Катрин. — Той ще оцени това. Той не търси някоя обикновена жена. Трябва да изпъкнеш.
ПАТРИК
Всъщност си спомням за вас. Но не и всичко, за което разговаряхме. По онова време имаше някои други неща, за които да мисля.
Затова ще отметнем въпроса със смъртта на Стела още в началото. Видяла си го по новините. Това не те тревожи. Може би дори малко те вълнува.
АЗ
Знам. Прочетох за това във вестниците. И ви видях по телевизията.
ПАТРИК
Предполагам, че съм някакъв вид знаменитост.
АЗ
Не мога да спра да мисля за онова, което ми казахте — как Бодлер е изпращал писма на своята Бяла Венера. Питам се дали според него те са щели да я шокират. Или е предполагал, че на някакво ниво тя ще приеме охотно интимността, която ѝ предлага — малко по малко да я допусне в най-тъмните си фантазии.
Съчувствието и разговорите за тъгата ще го отегчават и дразнят. Ако наистина е убил Стела, сега търси различно приключение. Нещо, с което да отпразнува новооткритата си свобода.
ПАТРИК
„Какво е знаела Бялата Венера“. Всъщност това би била интересна тема за дисертация. Но такава, която вероятно не би могла да бъде написана от мъж.
АЗ
Може би аз трябва да я напиша.
ПАТРИК
Защо не? Така или иначе, беше ми приятно да поговорим.
Вътрешно треперя. Цялата операция зависи от следващите няколко секунди. И от предстоящото ми предложение, което последния път беше посрещнато с отказ.
Но тогава той имаше съпруга. А и сега съм друга.
АЗ
Дали можем да поговорим още малко? Може би на кафе?
Той се поколебава, поглежда към вратата. И тогава…
ПАТРИК
Добре. Но не тук. Преди да стане френска катедра на Колумбийския университет, в тази сграда е имало лечебница за заможни душевноболни, понякога си мисля, че все още е така. Да отидем някъде извън университета.
Франк и Катрин подслушват през слушалки.
ФРАНК
Ще стане. Наистина ще стане.
КАТРИН ЛЕЙТЪМ
Ще видим.
Вечерта е топла и слънчева, но той ме води в един подземен бар с приглушена светлина на авеню „Амстердам“. По масите потрепват пламъчетата на свещи в стъклени буркани. Вътре сме само ние двамата. Дали пък не иска да го виждат с мен?
Дали прикрива следите си, като прави всичко възможно след това да не могат да ни свържат?