Избутвам тази мисъл от главата си. Сега съм в образа на своята героиня; онази друга, по-уверена, по-импулсивна Клер, а не уплашената студентка по актьорско майсторство, която изгледа ужасяващите презентации на Катрин.
Седим в един тих ъгъл и говорим.
АЗ
… това желание да провери къде минават границите, да достигне отвъд лицемерието и самодоволството на средните буржоа. Разбира се, хората са се престрували, че написаното от него ги шокира.
Но всъщност те просто са се страхували — страхували са се от собствената си посредственост.
Наивна, за да отговаря на нуждата му за контрол. Проблемна, за да отговаря на хищническите му инстинкти… Но и нещо друго, нещо лично от мен: страстен, интелектуален плам, почти юношеско вълнение пред идеите, което казва: Влюбвам се в умовете, а не в телата. В твоя ум? Защо не?
ПАТРИК
Повечето твърдят подобни неща. Но не ги мислят наистина.
АЗ
Аз не съм повечето хора.
Катрин кимва. Не е зле.
ПАТРИК
… Хората мислят, че Бодлер е пишел за упадъка.
Всъщност той е пишел за истината.
АЗ
В какъв смисъл?
ПАТРИК
Да довериш на друго човешко същество най-ужасните неща, които се случват в главата ти — няма по-страшна крачка в тъмното.
АЗ
Аз обичам да се страхувам.
Патрик се усмихва, сякаш съм самонадеяно дете. Непоклатимо не откъсвам поглед от очите му. И нещо се случва…
ПАТРИК
Нека проверим. Дай ми ръката си.
Можем да предвидим някои неща, дори да се подготвим за тях. Но предимно ще бъдете само ти и той — в игричките, които той избира да играете.
Патрик взема ръката ми и я поставя върху стъкления буркан със свещта, така че дланта ми е обърната право към пламъка.
ПАТРИК
Една моя студентка ми показа тази игра. Каквото и да се случи, не трябва да отместваш ръката си.
АЗ
Ще ме изгори.
Вече започвам да усещам как пламъкът облизва кожата ми.
ПАТРИК
Не — пламъкът ще угасне от липса на кислород, преди да успее да ти навреди. Обещавам.
Той слага своята ръка върху моята, като я притиска леко — без да ме насилва, просто да усеща потрепването на ръката ми, докато се опитвам да я задържа на място, макар всеки инстинкт и всяко нервно окончание да крещят, че трябва да я отместя.
ПАТРИК
Не е лесно да се довериш на някого, нали?
Играла съм много, много игри, свързани с доверието — те са основен елемент в актьорските упражнения. Но никоя като тази. Вперила съм поглед в пламъка. Той е дълъг, назъбен нокът; нокът на хищна птица, който се забива в ръката ми. Болката се превръща от лек дискомфорт в нещо, което ме кара да искам да извия глава назад и да надам вой — кръг от игли, които пробиват кожата ми, назряващо кресчендо от агония. Очите ми се изпълват със сълзи. Усещам как плътта ми се разтича, бълбука, все едно ръката ми се пече на шиш над огън…
Пламъкът изведнъж потрепва. И миг по-късно угасва.
ПАТРИК (изненадано)
Ти ми се довери. Благодаря ти.
Дръпвам рязко ръката си. На дланта ми е останал червен диск, подобен на смучка. Но няма мехури от изгаряне.
Слагам я върху устните си и започвам да изсмуквам паренето. Вече осъзнавам, че болката е била предимно в съзнанието ми.
АЗ
Почти не те познавам.
ПАТРИК
Точно това го прави интересно, нали? Къде живееш?
АЗ
В източната част на Харлем.
ПАТРИК
Да отидем ли там?
АЗ
Защо?
ПАТРИК
За да се чукаме, разбира се. Не е ли точно това целта?
АЗ
Щом искаш.
Франк поглежда Катрин, разтревожено.
ФРАНК
Това не сме го планирали. Ами ако стигнат до физически контакт?
КАТРИН ЛЕЙТЪМ
(спокойно)
Вече има физически контакт.
ФРАНК
Господи!
Той започва да бърника по копчетата.
АЗ
Бихме могли да… как се изрази? Да направим едно безсмислено сексуално упражнение по аеробика и после да забравим, че някога сме се срещали. Или…