Когато сцената приключва, сядам, свалям маската и шумно си поемам дъх. Пол се приближава и кляка, така че да застане на нивото на очите ми.
— Добре ли си, Клер?
Само кимвам, защото в този момент нямам доверие на гласа си.
— Случва се понякога — казва тихо той. — Понякога, когато носиш една маска твърде дълго, тя залепва за кожата ти.
Казва го толкова сериозно, че аз кимвам отново, неспособна да му кажа, че истинската маска, истинската сцена, е някъде много далеч от тази стая.
Когато идва четвъртък, вече не мога да издържам чакането.
Качвам се на метрото и отивам в горната част на града, на спирката на Сто и шестнайсета улица. Обожавам тази част на Ню Йорк — съвсем различна от шумотевицата и блъсканицата на Таймс Скуеър. Зелените площи и сградите в класически стил ми напомнят за Англия. А също и за една дузина великолепни филми — от „Ловци на духове“ до „Все още Алис“.
Изкачвам се заедно с другите студенти по стъпалата на библиотеката „Лоу“, след което свивам към „Бюъл Хол“. Щом влизам вътре, разглеждам информационното табло. „Професор Патрик Фоглър: Естетиката на декадентството от Дьо Сад до Бодлер“ по график трябва да се проведе на обяд. До заглавието на курса има бележка, написана на ръка. „Днес лекцията ще се води от д-р Ан Рамейн“.
— Извинете — обръщам се към една жена, която изглежда така, сякаш работи тук. — Знаете ли защо професор Фоглър няма да преподава днес?
— Разбира се. В момента е на научна конференция в Европа — казва жената.
— О! Благодаря.
Значи Патрик е заминал. Нищо особено.
Но как така, мисля си аз, детектив Дърбан и доктор Лейтъм не знаят за това?
— Пропуск — казва пренебрежително Катрин. — Съвсем скоро щяхме да разберем къде е. По-важният въпрос, Клер, е защо, въпреки изричните ми инструкции, си отишла на лекцията?
— Добре е, че поне някой от нас проявява самоинициатива — изтъквам аз.
— Трябва да можем да ти имаме доверие…
— Интересно как в този момент звучиш точно като него — прекъсвам я аз. — Като твоя социопат. А доверието трябва да е двупосочно. Аз трябва да знам, че мога да разчитам на вас да не се дъните.
Катрин се намръщва заради тона ми.
— Клер има право — казва Франк. — Все пак ние искаме от нея да проявява инициатива, когато става въпрос за отношенията ѝ с Патрик.
— Някой трябва да взема решенията — казва студено Катрин. — И това със сигурност не може да е Клер. Тя, изглежда, е забравила колко опасно е всичко това.
Или може би просто не съм такава маниачка на тема контрол като теб, мисля си.
Защото вече започвам да се чудя: ако Катрин може да допусне грешка за нещо толкова просто като графика на Патрик Фоглър, за какво друго би могла да греши?
30
Катрин решава, че отсъствието на Патрик всъщност е удобна възможност.
— Докато е далеч от теб, може да успеем да го склоним да разкрие своите фантазии.
— Защо би го направил?
— Първо, защото ако той наистина е нашият убиец, за него фантазиите ще са от изключителна важност — те са всичко, което го поддържа между убийствата. Второ, защото ще му харесва да те изпробва — да си играе игрички с теб, да се закача, да избира какво да ти разкрие и кога. Докато интимността между вас постепенно се задълбочава, същината на фантазиите му — ако не греша — ще започне все повече да наподобява истинските детайли от убийствата. Тоест сцените от стихотворенията на Бодлер. Ще му изпратим един имейл. Или по-скоро, ти ще го направиш. Само не бъди твърде настойчива.
До: Patrick.Foqler@columbia.edu
От: stranqeqirl667@qmail.com
Нашата среща
Здравей, Патрик,
Просто исках да ти кажа, че вчера ми липсваше по време на лекцията. Доктор Рамейн беше чудесна, но не може да се сравни с теб… А и не ме заведе да пийнем след това.
Съжалявам, ако онази вечер казах твърде много. Мисля, че се дължеше на адреналина от твоята игра на доверие. Така че просто искам да кажа, че ми беше приятно да се срещнем и може би някой ден пътищата ни отново ще се пресекат.
Всичко най-добро,
— Няма да отговори — вещае Франк.
— Ако той е убиецът, ще го направи — казва спокойно Катрин. — Ако той е убиецът, нейната уязвимост ще го привлече като акула, привлечена от мириса на кръв.
От: Patrick.Foqler@columbia.edu
До: stranqeqirl667@qmail.com