— Освен че ми беше преподавател, той беше женен.
Вперила съм поглед през прозореца на таксито към неясните очертания на мокрите улици покрай нас.
— Когато всички разбраха за връзката ни, него го уволниха. Съпругата му го напусна и разбира се, не можеше и дума да става да успее отново да си намери работа като преподавател. Той в крайна сметка… — Поемам си дълбоко дъх. — Трябваше да е самоубийствен пакт. Но аз нямах достатъчно смелост да направя онова, което се искаше от мен. И оттогава все не ми стига смелост да го направя.
Сълзите вече се стичат на струйки по бузите ми. Не са напълно фалшиви сълзи. Има и сълзи на срам от всички тези лъжи. От цялата тази безвкусно скалъпена история.
Шофьорът внезапно натиска спирачката, после клаксона и рязко завива в другото платно. Патрик обгръща рамото ми с ръка, за да не падна от седалката. Усещането е приятно.
Бих могла да обичам този мъж, осъзнавам. Вместо това аз го лъжа.
— Затова прекъснах следването си и дойдох в Ню Йорк — казвам аз. — И оттогава се чувствам така, сякаш стоя на ръба на кула за скокове. Твърде уплашена, за да скоча, и твърде засрамена, за да се върна обратно.
Патрик, аз бих могла да те обичам.
— Какво копеле — казва тихо Патрик. — Какво жалко, страхливо, егоцентрично копеле. Да те съблазни — това само по себе си е било отвратително. Да се опита да те въвлече в жалките си сексуални фантазии — от това ми кипва кръвта, макар да казваш, че ти е харесвало. Но да стовари върху теб собственото си чувство за вина — това е направо безхарактерно.
Аз го поглеждам втрещено.
— Така ли?
— Що за човек би направил нещо подобно? Ако не беше мъртъв, аз самият щях да го убия.
Той се усмихва и ме погалва по бузата. Но се сещам за Раул, свит на кълбо на килима, и не изпитвам никакво съмнение, че наистина би го направил.
Когато пристигаме, излиза заедно с мен. За момент си мисля, че ще отпрати таксито, и сърцето ми подскача до гърлото. Но след това той се навежда и казва на шофьора:
— Един момент, моля.
— Значи няма да се самопоканиш вкъщи — отбелязвам срамежливо, докато ме изпраща до вратата.
Той ме поглежда изпитателно за миг. Косата му проблясва от дъжда.
— Разказвал ли съм ти как е завършила връзката между Бодлер и неговата Бяла Венера?
Поклащам глава.
— Знам, че са спали заедно. И че не се е получило.
Патрик кимва.
— Казал ѝ е, че предпочита да я запомни като богиня, а не като жена.
Засмивам се.
— Отсега мога да ти кажа, че не съм никаква богиня. Може би донякъде съм точно обратното.
— Искам да кажа, че сексът може да е изпитание за една връзка. Както се е изразил Флобер, приятелят на Бодлер, трябва да внимаваме да не докосваме идолите си, за да не полепне позлатата им по ръцете ни.
Той протяга ръка и прибира един кичур коса зад ухото ми.
— Така че, ако не се опитвам да се кача, Клер, не е защото нямам желание. Просто искам да почакам, докато ме поканиш сама.
Той замълчава. Когато не казвам нищо, се усмихва.
— Значи засега ще се задоволя с това.
Той се навежда към мен и ме целува.
Мисля си, че ако бяхме в някакъв филм, това щеше да е кулминацията — моментът, в който камерата се отдръпва назад и започват да текат финалните надписи. Ню Йорк, влюбените, прегърнати в нощта. Дъждът кара всичко да изглежда лъскаво и като на кино: светлините на града, чакащото жълто такси, лигавата музика, която звучи от радиото в колата. Притиснала тялото си в това на мъжа, жената отвръща пламенно на неговата целувка. Желая те.
38
— Виж, докато работех за Хенри, можех за около пет минути да накарам всеки мъж да направи или каже каквото си пожелая — настоявам аз. — А Патрик все още не е казал нито едно нещо, с което да се издаде.
— Клер има право — казва тихо Франк.
На другата сутрин и тримата обсъждаме каква да бъде следващата ни стъпка. Франк изглежда уморен. Напрежението от продължителното полицейско наблюдение му се отразява. Само Катрин е заредена с енергия както винаги, сякаш е териер, тръпнещ в готовност за атака.
Тя свива рамене.
— Никога не съм казвала, че ще стане бързо. Или лесно.
— Но каза, че ще постигнем нещо — изтъквам аз. — И ако не успеем, ще прекратим операцията.
— Нямах предвид само след няколко срещи. Ако спрем сега, никога няма да разберем дали малко повече търпение нямаше да доведе до успех.
Тя поглежда Франк.
— Работя по тези убийства от седем години, Франк. Убийствата на поне осем жени. Няма да се оттегля сега само защото актрисата я е шубе.