Но в главата ми звучат много гласове и те невинаги казват едно и също.
КАТРИН ЛЕЙТЪМ
Ти винаги правиш така, Клер. Губиш представа за разликата между сценарий и реалност. Затова имаш нужда от мен — за да ти казвам какво да правиш.
МАРСИ
Веднъж постъпи непрофесионално и прецака цялата си кариера. И ето те сега пак допускаш същата глупава грешка — влюбваш се в актьора, с когото си партнираш. Повече няма да съм твой агент.
ФРАНК ДЪРБАН
Клер, помниш ли какво каза Катрин? Това е като обезвреждане на бомба. Ако пипнеш грешната жичка… бум.
Но дори сапьорите, мисля си аз, невинаги си правят труда да се занимават с жичките, когато се натъкнат на подозрителен пакет. Понякога просто се хвърлят на сляпо и го взривяват. Най-добрите решения често са най-дръзките.
И все пак Катрин несъмнено има право за едно: вече съм замесена твърде дълбоко в тази история, при това по съвсем неочакван за мен начин. Като погледна назад, дори не мога да кажа в кой момент спрях да виждам ясно на чия страна съм.
Но ако се откажа сега, ще загубя Патрик, а това е нещо, което не искам.
40
Патрик и аз отново седим в същия осветен със свещи бар, където бяхме на първата ни среща. Пием втора бутилка вино.
АЗ
Ами Стела?
ПАТРИК
Аз я обичах. Все пак бяхме женени четири години.
Но сега… не тъгувам, че е мъртва. Не е хубаво, че говоря така, нали? Но е вярно. Защото ако тя не беше умряла, сега нямаше да съм тук с теб.
АЗ
Питаш ли се понякога кой я е убил?
ПАТРИК
През цялото време. Но от полицията са толкова некадърни, че вероятно никога няма да разберем.
Той изважда една тънка квадратна кутийка и я поставя на масата.
ПАТРИК
Отвори я.
Правя каквото ми казва. Вътре има огърлица — прекрасна, изкусно изработена сребърна огърлица в келтски стил.
АЗ
Много е красива.
Хрумва ми нещо.
АЗ
Нейна ли беше?
ПАТРИК
Носеше я понякога. Но сега е твоя. Сложи си я.
АЗ
Но — за бога, Патрик! Сигурно струва цяло състояние.
ПАТРИК
Точно затова искам да е твоя. Нали нямаш против да свалиш тази, която носиш в момента?
АЗ
Това нещо?
Докосвам отвратителния фалшификат от Франк.
АЗ
Честно казано, няма да имам нищо против, ако никога повече не я видя.
Но след това се поколебавам. Ако сваля микрофона, това означава ли, че повече няма да могат да ни чуват? Или е достатъчно чувствителен, за да улавя онова, което казваме, от дамската ми чанта?
Патрик решава, че колебанието ми е признак на друго.
ПАТРИК
Искам да е твоя, Клер.
Вземам решение.
АЗ
Ще ми помогнеш ли?
Навеждам глава напред и поднасям към него оголената си шия. Докато той ми слага огърлицата, аз вземам още едно решение.
АЗ
Може ли да отидем в твоя апартамент? Тази вечер, имам предвид.
ПАТРИК
Защо? Твоят е съвсем наблизо.
Франк се мръщи и бърника някакви копчета, като се опитва да усили звуците от микрофона, заглушен в дамската ми чанта.
МОЯТ ГЛАС
(слабо)
В моя не се чувствам комфортно.
ФРАНК ДЪРБАН
(под носа си)
По дяволите!
Сценката ми е пределно ясна. И осъзнавам, че изобщо не ми пука.
Патрик живее в хубав модерен апартамент с гледка към катедралата в „Морнингсайд Хайтс“, пълен с турски килими, книги и европейско изкуство. Обикалям наоколо и разглеждам всичко, докато той ни приготвя питиета.
Знам, че би трябвало да го обсъдя по-подробно с Франк и Катрин. Но не искам. Искам да го направя сега, веднага — да скоча, преди да погледна.
Не мисли. Действай.
Патрик се обръща към мен — и вижда разкопчаната ми риза. Свалила съм сутиена си.
ПАТРИК
Мислех, че не си готова за това.
АЗ
И аз така мислех.
Пристъпвам към него.
АЗ
(шепнешком)
Патрик, направи с мен каквото пожелаеш.
ПАТРИК
(замислено)