МАРСИ
(изгрухтява насмешливо)
Разбира се.
АЗ
Това беше преди да науча онзи израз, който използват по време на снимки. НСПНБ, мила. На Снимачната Площадка Не се Брои.
МАРСИ
И?
АЗ
И четири седмици по-късно неговата невероятно красива съпруга се появи на снимачната площадка заедно с трите му невероятно красиви деца. Изведнъж продуцентите си намериха оправдание да ме държат настрани. Завряха ме в една звукозаписна стаичка да дублирам реплики, с които се бях справила блестящо още първия път.
МАРСИ
(кима)
Продължавай.
АЗ
И тогава започнаха слуховете. Че съм го преследвала като побъркана. Че съм заплашвала съпругата му. Същата машина за пиар, която задвижваше филмите му, се беше задвижила срещу мен.
Опитвам се да сдържа сълзите си. Давам си сметка колко наивно звуча. Но истината е, че не бях неопитна. Човек не излиза от приемните домове с непокътната невинност.
Но излиза с отчайваща нужда да обича и да бъде обичан. Той беше най-красивият мъж, когото бях срещала; най-страстният, най-поетичният. Можеше да издекламира всяка любовна тирада на Шекспир, сякаш е написана специално за него.
Поука: Никога не си падай по човек, който предпочита да говори с чужди думи.
Не казвам на Марси другите неща, макар да подозирам, че вече ги знае. Как, умопомрачена от незряло отчаяние в лицето на цялата тази несправедливост, отидох до караваната му и си прерязах вените върху същата онази кушетка, на която бяхме правили любов между сцените. Как исках да му покажа, че не е било просто актьорска игра. Че е било наистина.
Поне за мен.
АЗ
Това беше всичко. Още на следващия ден вече никой не искаше да ме вземе на работа. Разбирате ли, бях извършила най-големия грях. Бях се държала непрофесионално. Беше една седмица преди осемнайсетия ми рожден ден.
Марси кимва разбиращо.
МАРСИ
Знаеш ли, Пол е прав — доста си добра. За малко почти ме накара да те съжаля. Вместо да си кажа: „Каква глупава, самоунищожителна неудачница“.
Насочва крайчето на електронната си цигара към мен.
МАРСИ
Продуцентите бяха прави. Намери си друга кариера.
АЗ
Надявах се, че Америка ще бъде моят втори шанс.
МАРСИ
Колко наивно от твоя страна. Дните, в които приемахме всички жадуващи да дишат свободно, отдавна отминаха.
АЗ
Това е единствената кариера, която някога съм искала. Но не мога да продължавам да уча, без да работя нещо.
Марси едновременно се мръщи и въздъхва. От ноздрите ѝ се извиват бивни от цигарен дим. После, сякаш напук на здравия си разум…
МАРСИ
Добре. Остави данните си в приемната. Наближават снимките на един-два треторазредни музикални клипа. Но не обещавам нищо.
АЗ
Благодаря ви! Толкова много ви благодаря!
Скачам на крака и започвам развълнувано да стискам ръката ѝ. Докато измъква ръката си и отблъсква благодарностите ми с крайчето на цигарата си, Марси случайно поглежда надолу. Нещо сред бъркотията върху бюрото приковава погледа ѝ.
Тя се пресяга, прочита го отново, вдига поглед към мен и…
МАРСИ
Какво ще кажеш да работиш за бракоразводна кантора, Клер?
АЗ
Като секретарка?
МАРСИ
Не точно… Виж, ще бъда честна. Работата не е върхът.
Но имат нужда точно от човек като теб и са готови да плащат добре. Много добре. Без да членуваш в профсъюза. И в брой.
3
Докато лимузината със съпругата на Рик потегля, аз се обръщам и тръгвам в обратната посока. Улиците са покрити с ледена киша, а нямам палто. Снегът се промъква през върха на дясната ми обувка.
Таймс Скуеър пращи от електричество и цветове. Един-единствен мим, въстанал срещу студа, забавлява хората, чакащи на опашка за билети. На билбордовете проблясват кратки откъси от рецензии: ПЛЕНЯВАЩ, ГЕНИАЛЕН, ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН. Подминавам една улична табела с надпис СТРАНА НА ТЕАТЪРА.
Страната на театъра… Ако хората можеха да избират страната си, това щеше да е моята.
После завивам от Бродуей по една почти неосветена уличка към изкривен олющен надпис, който гласи „Театър Компас“. Хората — предимно студенти на среща, които се възползват от останалите непродадени билети на половин цена — влизат във фоайето. Аз продължавам още няколко метра и се промъквам през вратата към сцената.