Намръщвам се.
— Искате да кажете, че няма да стана по-добре, докато не започна да си мисля, че съм болна? Това е малко като в „Полет над кукувиче гнездо“, не мислите ли?
— Казвам, че собствената ти преценка за това колко си добре може да не е толкова надеждна, колкото моята и тази на лекарския ми екип.
— А доктор Лейтъм? Какво казва тя?
— Клер, не успях да открия твоята доктор Лейтъм.
Нещо в думата твоята ме кара да го изгледам остро.
— Според вас съм си я измислила, така ли?
— Не съм казал подобно нещо. Но така или иначе фактите…
— Не са от значение. Знам. Но тя е психолог. И ми направи всички онези тестове. Това е информация, която трябва да имате.
— Ако такава съществува — внимателно отговаря Банър, — несъмнено би била от полза. Но мога да те уверя, че в Американския борд по съдебна психология няма регистрирана Катрин Лейтъм. Проверих.
— Бих могла да ви заведа в кабинета ѝ.
— Това е невъзможно, Клер.
— Защо не? Ще отнеме само няколко часа. И тогава може би ще ми повярвате — казвам отчаяно.
Мисля, че Банър ме харесва: аз съм общо взето единствената от неговите пациенти, с която може да проведе смислен разговор, и съм забелязала, че ми отделя много повече време за консултации, отколкото на безмозъчните друсаняци.
— Може би аз ще си повярвам. Вместо да се чудя дали всичките тези глупости не са само в главата ми.
За да е още по-унизително, започвам да плача.
Банър ме гледа известно време.
— Добре, Клер — казва накрая. — Ако наистина чувстваш, че ще ти е полезно, ще организирам транспорт.
На следващия ден тръгваме с микробуса на клиниката. Доктор Банър, аз и един мускулест санитар на име Антон, който очевидно е тук, в случай че реша да избягам. Когато стигаме до Юниън Сити, започвам да се паникьосвам, защото не мога да открия вярната пресечка.
— Тук някъде е — казвам, като се стрелкам между прозорците на микробуса. — Сигурна съм.
Доктор Банър си записва всичко, което казвам, затова след известно време се опитвам насила да замълча и сядам върху ръцете си, за да им попреча да се размахват наоколо. След това завиваме зад един ъгъл и за мой късмет я виждам насреща — познатата редица полупразни паркинги и грозни ниски индустриални постройки.
— Ето я! — възкликвам и посочвам с ръка. — Виждате ли, нали ви казах? Отбийте тук.
Излизаме. Сградата изглежда почти изоставена.
— Не се тревожете, винаги си е изглеждала така — успокоявам го аз.
Приближавам се до входните врати и ги дръпвам. Не се отварят. Надниквам вътре. На рецепцията няма никого. Само една табела, на която пише, че празната сграда се охранява от пазачи с кучета. И още една, на някаква фирма за недвижими имоти.
— Клер, тук няма никого — изтъква очевидното доктор Банър.
— Почакайте — казвам отчаяно. — Нека ви покажа апартамента. Онзи, в който снимаха всичко. Точно от отсрещната страна на реката е.
Но още преди да стигнем там, вече съм се досетила какво ще открием.
Вратата отваря жена с южноафрикански акцент. Наела е апартамента под наем през „Еър Би Ен Би“, казва тя. Имал отлични оценки.
Същото се случва и в апартамента отдолу — онзи, в който беше Франк Дърбан.
Доктор Банър внимателно отбягва погледа ми, но забелязвам, че Антон стои неотлъчно до мен.
— Може ли да използвам телефона ви? — питам отчаяно доктор Банър.
— На кого искаш да се обадиш, Клер?
— На Франк… детектив Дърбан. Той ще може да ви каже къде е доктор Лейтъм.
Банър се поколебава, преди да отговори:
— Аз ще му се обадя вместо теб. И след това наистина трябва да се връщаме.
Той изважда телефона си, набира някакъв номер и моли да го свържат с Нюйоркската полиция.
Чакам, докато той говори по телефона. На няколко пъти казва, че се опитва да се свърже с детектив Франк Дърбан. В крайна сметка затваря и ме поглежда безизразно.
— Е? Какво ви каза той? — Сърцето ми се е свило в гърлото.
— През последните три месеца детектив Дърбан е бил в отпуск по болест.
— Но това е невъзможно — казвам безпомощно аз. — Той ме следеше навсякъде. Пазеше ме. За бога, дори имах кодова дума…
— Каква беше кодовата ти дума, Клер?
— Беше Кой… Ком… — поклащам объркано глава. — Не мога да си спомня.
Отново започвам да плача.
— Антон — казва тихо доктор Банър. — Би ли придружил Клер до микробуса? Време е да я върнем обратно в „Грийнридж“.
53