Доктор Банър иска да участвам в групова терапия.
Според мен е безсмислено — как е възможно разговорите с група душевно нестабилни наркомани да поправят случилото се — но в крайна сметка се съгласявам да опитам, предимно за да му се подмажа.
В групата сме осем души, а мястото за срещи е в столовата, в промеждутъка между часовете за хранене. Една от сестрите в психиатрията, Орла, играе ролята на водещ.
— Първо, нека днес кажем добре дошла на Клер — казва тя с тих, спокоен глас. — Здравей, Клер, и поздравления за тази важна крачка.
Следва вяло летаргично ръкопляскане.
— Добре — казва Орла, като се обръща към младия мъж до нея. — Итън, защо не ни разкажеш за какво си мислеше през последната седмица?
Итън започва да мрънка нещо за това как се чувства гузен, защото е крал пари от сестра си, за да си купува наркотици. Почти не го слушам. Току-що си дадох сметка на какво ми прилича тази сбирка.
Хора, събрани в кръг около учителя в средата, един по един изнасят представление.
И получават аплодисменти.
В резултат на казаното от Итън за днешната среща е избрана темата: „Ужасните неща, които сме вършили“. Една жена е наръгала съпруга си, защото си мислела, че е Сатаната. Някаква друга се опитала да се метне през прозореца пред очите на децата си.
Най-сетне идва моят ред.
— Клер — казва Орла, като се обръща към мен. — Спохождат ли те някакви тревожни мисли?
— Ами — казвам аз — в някакъв момент нямах пари да си плащам наема и нямах право да работя законно. Затова ходех по хотелите в Манхатън и се преструвах на проститутка.
— Добре — казва Орла след кратко мълчание. — Благодаря ти, че сподели това. Сега, Анна…
— Ехааа! — казва един мъж от дясната ми страна на име Майкъл. — Чакай малко. Как става това? Просто казваш на някакъв случаен мъж, че си проститутка?
Всички погледи са втренчени в мен.
Затова им разказвам.
РЕБЕКА
Колко най-много си плащал за жена, Алън?
АЛЪН
Четиристотин долара.
РЕБЕКА
Умножи го по две.
АЛЪН
Шегуваш ли се?
РЕБЕКА
Не, не се шегувам, но се забавлявам — и точно затова струвам осемстотин долара. Ако си размислил…
АЛЪН
Не, почакай. Осемстотин… добре.
РЕБЕКА
Половината ще ми трябват в аванс.
АЛЪН
(изважда портфейла си)
Всичко си измислила, нали, Ребека?
РЕБЕКА
Разбира се. Ще се качим поотделно — първо ти.
Не поглеждай портиера в очите.
— Нямах намерение наистина да спя с онези мъже — казвам накрая. — Но така или иначе бях свикнала да правя подобни неща от времето, в което работех като примамка за една адвокатска кантора. Единствената разлика беше в това, че вместо съпругата, ми плащаше директно съпругът. И можеше да запази половината от парите, а също и брака си. Така печелехме и двамата.
Хората от групата са като омагьосани. Бях изиграла гласа на женения Алън с монотонен акцент от Ню Инглънд — той беше родом от Ню Хемпшир, обичал да ловува — а проститутката Ребека говореше с дрезгав южняшки акцент и изяждаше половината от гласните.
Настъпва дълго мълчание. Орла сякаш се отърсва от унес.
— Продължаваме — казва тя. — Анна, има ли нещо, което искаш да споделиш?
54
— Според мен от груповата терапия става ясно, че все още не си се възстановила — казва доктор Банър. — Както и подозирах.
Твърде късно осъзнавам, че съм попаднала в поредния капан.
— Колко дълго ще ме държите тук?
— Докато спреш да представляваш заплаха за себе си и околните, Клер.
— Кога ще се случи това?
— Имаш прогрес. Но дори лекарствата да намаляват някои от повърхностните симптоми, те може би не спомагат за решаването на основните проблеми.
— Тогава как ще разберете кога ще съм достатъчно добре, за да си тръгна? Какво очаквате да се случи?
— Имаш предвид, какво поведение би ми показало, че си по-добре?
Кимвам.
— Ако ти кажа, нямам никакво съмнение, че ще успееш да го изиграеш безупречно — казва той с тънка усмивка. — Затова, Клер, нека се изразя по следния начин: ще знам, че състоянието ти започва да се подобрява, когато престанеш да се преструваш, че е така.
55
Не ни е позволено да ползваме интернет, но в канцеларията има един древен компютър с достъп до Мрежата. Виждала съм санитарите да си проверяват профилите във Фейсбук, когато наоколо няма лекари.