— Знаеш какво да кажеш, за да очароваш едно момиче.
Мислех, че когато го видя, ще пърхам от радост, но сега, когато е тук, не съм сигурна какво точно изпитвам.
Докато издърпвам един стол, се препъвам. Освен всичко останало хапчетата влияят на равновесието ми.
— Толкова съжалявам… Клер, толкова съжалявам.
Предполагам, че не говори за коментара си относно външния ми вид. Искам да му кажа, че всичко това не е точно по негова вина, но думите не искат да излязат от устата ми.
— Ако това ще ти донесе някаква утеха — добавя той, — те излъгаха и мен. Доктор Лейтъм и детектив Дърбан. Сега си давам сметка какво са направили.
Поклащам глава.
— Не ми носи особена утеха, не.
— Но това може да ти донесе: ще дам под съд полицията в Ню Йорк. Онова, което направиха, е престъпно безотговорно. Затова съм тук — поне донякъде. Искам да добавя името ти към съдебния иск.
Не мога да осмисля всичко това.
— Защо?
— Ти имаш по-голямо основание да ги осъдиш дори от мен — ако не беше тяхната операция, никога нямаше да се опиташ да се самоубиеш. Никога нямаше да свършиш тук. Току-що разговарях с лекаря ти. Той е идиот. Имаш нужда от истинска помощ. Ще направя всичко по силите си, за да ти я осигуря. А полицията в Ню Йорк ще си плати. Ще започнем с обжалване на твоето освидетелстване.
— Патрик… ти… — Тази мисъл ми се струва толкова невероятна, толкова изумително грешна и в същото време толкова прекрасна, че започвам да се смея на глас. — Ти спасяваш ли ме?
— И какво, ако е така?
Той ме поглежда за момент. Засрамена от външния си вид, аз навеждам глава. Тогава той изведнъж казва:
— В имейла си каза, че между нас има връзка. Но предишния път стигна много по-далеч. Помниш ли?
Нещо проблясва в мъглата.
АЗ
Аз се влюбих в теб! Те ми казаха да не го правя, но аз бях твърде, твърде глупава. Патрик, не разбираш ли?
Аз те обичам.
Въпреки хапчетата, успявам да си спомня колко хубаво беше най-сетне да кажа тези думи на глас.
Стискам очи.
— Да. Помня.
— Истина ли беше? Или просто нещо, което ти казаха да кажеш?
— Не знам — признавам. — Тогава мислех, че е истина. Беше толкова истинско, че болеше. Но аз съм такава, Патрик. Актьорите постоянно го правят. Влюбват се в сценичния си партньор. Филмов романс, така го наричат. Златото на глупците. Аз явно го правя повече от другите.
— Разбирам. — Той оглежда мрачната бежова обстановка. — Така или иначе най-важното сега е да те измъкнем от тази дупка. Можеш да останеш при мен, докато решиш какво да правиш. След това си свободна.
Опитвам се да възразя, но той ме прекъсва:
— Имаш нужда някой да се погрижи за теб. Освен това имам скрити подбуди. Най-сетне написах моята пиеса. Бих искал да я прочетеш.
— Патрик — казвам безпомощно. — Аз дори един комикс не мога да прочета.
— Тогава трябва да сменим лекарствата ти. Ще говоря с лекарите. И с адвоката си, за да те изпишат оттук.
60
Тръгвам си от „Грийнридж“ две седмици по-късно.
Патрик приема за даденост, че ще живея при него, и аз нямам сили да възразя. Той ме настанява в самостоятелна стая, пълни ми ваната с благоуханни парижки масла, повива ме в огромни меки хавлиени кърпи и ми приготвя ястия с органични продукти от „Уестсайд маркет“ и „Цитарела“. В кооперацията му има фитнес и аз се заемам бавно да се освободя от натрупаните в болницата килограми, като междувременно избягвам отражението си в огледалните стени, от които ме гледат стотици дундести момичета на име Клер Райт.
Не мога да се отърся от спомена за думите на Катрин Лейтъм. Ако той е убиецът, нейната уязвимост ще го привлече като акула, привлечена от мириса на кръв.
Но Катрин грешеше, казвам си твърдо аз. Да не говорим, че беше и лъжкиня.
Всеки ден ме посещава частен психиатър, а Патрик тактично излиза, за да ни остави насаме. По време на първите няколко сеанса доктор Филикс ми взема кръв, за да провери за следи от лекарствата на Банър, но предимно разговаряме за случилото се. Когато описвам ролята на Катрин в операцията, той пребледнява от гняв. Според неговите познания по съдебна психология цялата схема, която е измислила, почти със сигурност е била незаконна. Веднъж имало опит да направят нещо подобно в Англия, като за примамка била използвана полицайка под прикритие. В крайна сметка жената получила нервен срив, съдията обявил доказателствата за несъстоятелни и ги отхвърлил, а на психолога били повдигнати обвинения в злоупотреба с професионални правомощия.