Бодлер е достигнал до същото отчайващо заключение. Успява да се сети само за един такъв човек: Аполони Сабатие, Бялата Венера: жената, на която е изпращал анонимно някои от най-свирепите и жестоки стихотворения от Les Fleurs du mal.
Действието в следващата сцена се развива в дома на Аполони. Двамата разговарят насаме за първи път от издаването на книгата; за първи път, откакто тя е узнала, че неизвестният обожател, който ѝ е пращал онези странни злокобни стихове, е същият беден писател, който често е посещавал нейния салон. Сцената е наелектризираща. Тя иска да знае защо. Той отказва да обясни. Когато тя го пита дали това е, което всъщност се върти в ума му — дали наистина иска да ѝ причини всички онези ужасни неща — той отговаря, че трябва да разпита стихотворенията му, а не него.
Направила го е, казва тя. И като не забравя, че го познава, е избрала да вярва, че жестокостта в стихотворенията е просто литературен похват, който цели да предизвика сензация, а не разкритие за истински покварен ум.
Но репликите са написани по начин, който създава впечатлението, че се опитва да убеди самата себе си.
Сцената завършва с думите на Аполони, че ще се опита да му помогне, но в замяна възнамерява след процеса да го помоли за услуга, която Бодлер трябва да изпълни, каквато и да е тя. Бодлер предполага, че ще го накара да обещае никога повече да не ѝ пише и да не я търси, но няма избор. Съгласява се да заплати цената.
В този момент спирам, за да помисля над онова, което току-що съм прочела. Сцената с Жан Дювал беше добра, но някак опростена. Сцената с Аполони е съвсем различна. Героинята ѝ изскача от страницата, сложна и разкъсана, едновременно привлечена и отблъсната от мрака, който долавя в сърцето на поета.
Точно както аз бях запленена от онова, което долових у Патрик, мисля си.
Второто действие на пиесата е самият съдебен процес. В своя защита Бодлер убедително говори за изкуството, което не цели да се занимава с моралните устои. Но когато прокурорът го пита как би се почувствал, ако някой се вдъхнови от неговите стихове и извърши злодеяние, той се поколебава. Твърди, че стихотворенията може да говорят за аморалността, но не я възхваляват. Прокурорът прочита на глас няколко куплета, които правят точно това, и повтаря въпроса: Как бихте се почувствали, ако някой се вдъхнови от вашите стихове и извърши злодеяние? Бодлер настоява, че всички имаме лоши мисли: той просто ги е казал на глас, нищо повече. Но става явно, че мисълта да се появят негови вдъхновени последователи не му е съвсем неприятна.
Процесът продължава по-малко от един ден. Шест от най-крайните стихотворения остават цензурирани, а на Бодлер е наложена огромна глоба от триста франка.
Той отива обратно при Аполони. Твърде късно се е досетил, че когато се е застъпила за него, тя е уредила най-зловещите стихотворения, написани за нея, да бъдат цензурирани.
Тя не отрича онова, в което я обвинява. Но му напомня за обещанието, което е дал.
Добре, казва той с горчива мъка. Какво желаеш?
Тя му казва, че иска да спи с него.
Решила е, че това е единственият начин да разбере какво изпитва към нея в действителност — дали зверствата, или нежността са истинският образ на Шарл Бодлер.
Кой ти се иска да бъде? — прошепва той.
И ни става ясно, че тя се разкъсва; че донякъде ѝ се иска той наистина да е злодеят, когото стихотворенията разкриват. Обичали са я нежни, скромни мъже. Никога не е била обожавана от мъж, който желае едновременно да я боготвори и да я оскверни.
Въпреки това настоява, че според нея той е човек с добро сърце.
Лягат си заедно. В кулминационния момент на сцената настъпва тъмнина. На следващия ден той ѝ изпраща вече прочутото писмо, с което я отхвърля.
63
Пиесата е добра. Като истински драматург, Патрик е балансирал съдържанието. Вместо да възхвалява покварата, пиесата я разобличава като своеобразен нарцисизъм, като себелюбието на твореца, който се стреми да създаде нещо оригинално на всяка цена.
Но преди всичко това е история за един мъж и една жена, които се опитват да отгатнат скритите си подбуди. Да разберат какво всъщност се крие в ума на другия.
Не е трудно да видя откъде е черпил вдъхновение Патрик. Това е нашата история — историята на полицейската операция, пренесена в Париж през деветнайсети век.
Но е и история с отворен край. Дали Аполони решава да спи с Бодлер заради причините, които изтъква? Или е била влюбена в него? Възможно ли е да се е надявала, че допирът до голото ѝ тяло някак ще го излекува от отровата на привличането, което изпитва към нея? Ако е така, може и да е подействало. След онази нощ той повече не ѝ е написал нито едно садистично стихотворение. Дори се разделил с Vénus Noire и отишъл да живее при овдовялата си майка в провинцията. В последната сцена от пиесата той откъсва едно цвете от градината и го поставя на ревера си.