Автоматично поглеждам към вратата на стаята си. На дръжката виси закачалка с мъжка риза в найлонов плик от химическо чистене.
— Клер, много съжалявам — казва жално тя. — Трябваше да я пусна под наем. Баща ми настоя.
— О! Да, вярно, разбирам те напълно — казвам, макар вътрешно да се надявах, че не би го направила. — Къде са ми нещата?
— На склад. За малко да ги дам на брат ти.
— На брат ми? — Сега е мой ред да я погледна с широко отворени очи. — Аз нямам брат.
— Твоят приемен брат Джон. Дойде преди няколко дни заедно с годеницата си да те търси, беше взел адреса от университета. Надяваше се да се видите, докато е в града. Ще останат само за седмица.
— О, този брат.
Няма смисъл да се опитвам да обясня на Джес, че когато живееш в приемни семейства, „братята“ са просто други хора, които по някаква случайност участват за кратко в живота ти. И все пак Джон беше един от по-добрите.
— Как ти се стори годеницата му?
— Мила. Много земна. За всеки случай му записах номера.
Тя се поколебава, после изстрелва:
— Виж, казах му за парите. Не знаех какво друго да направя — искам да кажа, че дадох на баща ми онова, което му дължеше, но докато разчиствах стаята, намерих останалите и не бях сигурна…
— О — казвам аз. — Открила си парите ми.
Тя кимва.
— Не знаех какво да си мисля.
— Може би си помислила, че съм ги откраднала от Стела Фоглър — казвам, защото знам, че всъщност точно това си мисли. — Парите, които изчезнаха след убийството ѝ.
— Не — казва тя. — Тоест да.
— Скъсвах се от работа, за да дам на баща ти парите за наема. Хиляда и сто долара за един месец, ако не се лъжа.
— Ти нямаше право да работиш. Така каза.
— Казах ти, че от полицията са ме предупредили, че не трябва повече да работя за Хенри. Затова изкарах парите сама.
— Не разбирам.
След това започва да се досеща.
— О! — казва тя. — За бога, Клер. За бога. Защо не каза нещо? Баща ми щеше да прояви разбиране…
— О, да — казвам ядно аз. — Баща ти прояви разбиране и още как. Баща ти прояви огромно разбиране.
— Какво искаш да кажеш? — пита тихо тя.
— Намина няколко пъти, докато ти беше на репетиции. Да провери бушоните, да поправи мивката, която по негови думи бяхме запушили с женските си щуротии, такива неща. Така че реших да се възползвам от възможността и да поговоря с него. Да си осигуря малко повече време може би. Оказа се, че той наистина ми влиза в положението.
— Чакай малко. — Джес ме гледа втренчено. — Чакай малко. Ако биеш натам, накъдето си мисля, аз не…
Кимвам.
— Специално намаление в замяна на извършени услуги. Изплащано на части, разбира се. Ако има някакво значение, аз отказах. Защото това би било леко смахнато дори за мен — да чукам бащата на съквартирантката си. Може би затова е искал толкова бързо да махнеш нещата ми оттук.
— За бога, Клер. Нямах никаква представа — казва тя.
Вече е пребледняла.
— И как би могла да имаш? Вината не е твоя.
Джес започва да плаче.
— Трябваше да ми кажеш.
— Надявах се да не прецакам семейните ви отношения. Нещо, в което очевидно се провалих — въздъхвам аз. — Виновна е терапията. Понякога си мисля, че истината е надценявана. Но в болницата ѝ бяха големи фенове.
Тя се приближава до хладилника и с разтреперена ръка изважда оттам бутилка вино.
— Мисля, че е най-добре да я отворим.
След това, разбира се, иска да ѝ разкажа всичко, което се е случило, след като онази сутрин си тръгнах от апартамента ѝ заедно с Франк Дърбан и един сак. Слуша ме невярващо, докато ѝ разказвам за операцията под прикритие, за нервния срив, за „Грийнридж“. Но когато стигам дотам, че сега живея с Патрик и ще участвам в пиесата му, наистина зяпва.
— И така — завършвам аз, — изглежда, вече съм си стъпила на краката. Влюбена съм, имам работа и все още живея в добрите стари Съединени американски щати. Троен джакпот.
Джес най-сетне успява да каже нещо.
— Влюбена си? В мъжа, който може би е убил последната жена, която се е опитала да го напусне?
— Това са просто тъпотиите на Катрин.
— Аз гледах пресконференцията — припомня ми тя. Гласът ѝ вече е доста рязък. — И двете я гледахме. Този човек беше заподозрян.
— Знам какво правя.
— Казва жената, чийто единствен досег с любовта е бил с един женен сваляч по време на снимки. Казва жената, която току-що се е измъкнала от психиатрична болница. За бога, Клер! Живееше по-безопасно, докато излизаше и се забиваше с напълно непознати по баровете.