Зяпнала ме е изумено.
— Или точно това правиш? Да не би тайничко да ти харесва мисълта, че може би спиш с психопат?
— Патрик не е убил Стела.
— Тогава кой го е направил? — настоява тя.
Нямам отговор на този въпрос, разбира се.
66
— Мисля, че пиесата е страхотна. С правилната сценография може да стане впечатляващ спектакъл. Но в същото време поставя сериозен въпрос: каква отговорност носим като творци за влиянието, което работата ни може да окаже върху света?
Патрик е уговорил среща с Ейдън Кийтинг — нашумял млад режисьор, прочул се със склонността да се захваща с опасни тематики. Миналата година спечели наградата „Тони“ за своя нов прочит на пиесата „Носорог“ от Йонеско. Давам всичко от себе си да не ми личи колко се вълнувам от срещата с такава знаменитост.
— При един толкова малък актьорски състав обаче изборът на актьори е ключов — добавя Ейдън.
Под къдравата руса коса погледът му се стрелва към мен. Знам какво си мисли. Ако оставя автора да даде главната роля на приятелката си, ще изглежда сякаш всичко се върти около нея.
Патрик спокойно казва:
— Разбира се. Точно затова веднага се сетих за Клер в ролята на Аполони. Тя е завършила „Актърс Студио“.
— Посещавам курсовете на „Актърс Студио“ в университета „Пейс“ — промърморвам аз. — Все още не съм завършила напълно…
— Знам — прекъсва ме Ейдън. — Не искам да те обидя, Клер, но за да постигнем истински успех с тази пиеса, ще ни трябват актьори, чиито имена ще привлекат публика. В момента е доста модерно филмови и телевизионни звезди да играят в театъра. Тази постановка може да им се стори привлекателна възможност.
— Така е. Разбирам — опитвам се да не издам колко съм разочарована. — Каквото е най-добре за пиесата.
— Ролята на Клер не подлежи на коментар — студено казва Патрик. — Мислех, че съм бил ясен. Ще имате пълна свобода за избора на останалите актьори, както и достатъчен бюджет, за да привлечете имената, от които имате нужда, но ако не можете да приемете предварителните ми условия, вие не сте човекът, който ми трябва.
За момент двамата мъже се поглеждат в очите. Макар никой от тях да не помръдва, и двамата сякаш придобиват по-застрашителен вид — някаква едва доловима подсъзнателна пренастройка на езика на тялото и дишането.
Ейдън го предизвиква:
— А текстът? Имам някои бележки, особено по второто действие. Този холивудски финал е отвратителен. На места диалогът куца. Жан, в частност, започва да говори с клишета всеки път, когато си съблече дрехите. Няма уважаваща себе си актриса, която да се заеме с тази роля в сегашния ѝ вид.
— Като автор на пиесата ще променя всичко, което пожелаете — казва Патрик.
— Искам в договора ми да бъде вписано, че не може да бъда уволнен. Не мога да си позволя да ме освободите, защото имате възражение относно творческата посока, която съм избрал за пиесата.
— Това е доста нестандартно изискване.
— Обстоятелствата са нестандартни. Ако ми осигурите пълен контрол над постановката, сценарий, с който мога да работя, и приличен бюджет, ще направя прослушване на Клер. Това е всичко, което мога да обещая.
— Първо направете прослушването — рязко казва Патрик. — Ако ви хареса това, което ще видите, ще се договорим.
67
Всъщност нямам никакво желание да се срещам с приемния си брат и неговата годеница, но когато преполовихме онази бутилка, Джес започна да настоява да му звънна, а след като ѝ бях разказала онези неща за баща ѝ, не исках да изглежда така, сякаш не ми пука за собственото ми семейство, макар това да е самата истина. Затова ѝ обещах, че ще се свържа с него.
Освен това се чувствах малко гузна заради цялата история с баща ѝ. В действителност вината може и да е била колкото негова, толкова и моя. Беше ми хрумнало, че ако баща ѝ започне да ме сваля и аз го отблъсна, може да ми е от полза при бъдещи преговори за наема. Разбира се, нямах никакво намерение да говоря за това с Джес. Просто се ядосах, когато чух, че е настоял да разкарат вещите ми от апартамента. В един момент думите просто се появиха в ума ми, а в следващия изхвърчаха от устата.
След „Грийнридж“ сякаш съм станала по-импулсивна. Както и по-гневна. Дори избухлива и манипулативна, ако мога да цитирам симптомите на доктор Банър.
Или може би просто е свързано с факта, че Джес поне има баща. Някой, който да ѝ купи апартамент, да се тревожи за нейната сигурност, да е загрижен за нея.