Той се изправя, здрависва се бързо и професионално с мен и си тръгва. Но не и преди да видя изражението в погледа му.
Ядосан е.
Давам си сметка, че се е надявал да съм ужасна. Тогава би имал възможност да се откаже. Вместо това сега ще му се наложи да работи с актриса, която не е избрал сам.
69
— Значи така — казва Марси и посяга към електронната си цигара. — В Ню Йорк се говори само за това. Е, или поне в онова малко самовлюбено кътче от този град, което се интересува от авангарден театър.
— Много е вълнуващо — казвам скромно.
— Много е самоцелно по-точно.
Марси издишва струя дим над главата ми.
— Но що се отнася до теб, това променя всичко. Ако режисьор като Ейдън Кийтинг види нещо в теб, всички други ще се втурнат да го последват. Има ли голи сцени?
— Няколко.
— Това е добре. Критиците ще вдигнат шум, а тълпата от по-непретенциозни зрители ще дойде заради критиците. Предостатъчно като за начало на кариерата ти.
Тя замахва към мен с върха на цигарата си.
— Само да не го прецакаш, Клер. Цяло чудо е да получиш втори шанс в този бизнес. Трети — невъзможно.
— Ще се опитам. Но дори ако пиесата има успех, не остава ли проблемът със зелената карта?
Тя се замисля.
— Реално погледнато, остава. Бихме могли да настояваме, че имаш право да се възползваш от програмата за обмен, но повечето продуценти няма да си направят труда за някой, който не е известен.
Тя ме оглежда изпитателно.
— Колко сериозна е работата с този Патрик?
— Доста сериозна.
— Сериозна като за сватбен марш?
Примигвам от изненада и тя продължава нетърпеливо:
— Да, хубаво, само не ми казвай, че не си мислила за това. Заможен американски гражданин поставя пиеса само за да може да види любимата си актриса в главната роля. Омъжи се за него и ще получиш не само зелена карта, а и златна кредитна карта.
— Последният му брак не завърши с голям успех.
— Между другото, цялата тази полемика също няма да се отрази никак зле на пиесата.
— Коя полемика?
— Говори се, че единият от вас двамата ѝ е видял сметката. На което аз винаги отговарям, че това са пълни глупости. Отговарям, че твоята разрушителност е насочена предимно към самата теб.
— Благодаря — казвам сухо.
Марси махва пренебрежително с електронната си цигара.
— Всеобщото мнение е, че сте го направили заедно.
— Това е абсурдно.
— На кого му пука, ако ги накара да гледат пиесата? — Тя ме поглежда многозначително. — Чула ли си на кого мислят да дадат другите роли?
Поклащам глава.
— Патрик не знае. Ейдън настоява да запази пълен контрол над постановката.
— Говори се, че иска Ниаша Ниъри да играе Жан Дювал.
Кимвам, впечатлена. С майка от Зимбабве и баща — ирландец, миналата година Ниаша беше номинирана за куп награди за ролята си в един сърцераздирателен биографичен телевизионен филм за робството. Има огромни очи, с които, без да мигне, може да премине от влюбен взор в смразяващо презрение, и толкова остри скули, че прилича на бюст на Нефертити. Тя е една от най-красивите жени на планетата.
— А Бодлер?
— Говори се за Лорънс Писано.
Гледам я втренчено. Безмълвна. Лорънс. Актьорът, в когото се влюбих по време на снимките на първия ми филм. Мъжът, заради когото вярвах, че искам да умра.
И мигновено разбирам какво се опитва да постигне Ейдън. Няма как да не е чул слуховете за мен и Лорънс. Господи, нищо чудно самата Марси да му е разказала. Нямаше как да откаже да ме вземе, без да загуби парите на Патрик. Но с избора на Лорънс се надява да ме принуди да се откажа сама. Тогава ще може да вдигне рамене и да каже: Е, тя така пожела.
— И кого мислят да вземат за ролята на Аполони? В смисъл, след като ме принудят да се откажа?
Марси свива рамене.
— Когото си пожелаят. Ако ти се откажеш.
— Няма да го направя.
Очите на Марси проблясват.
— Точно това им казах и аз, Клер.
70
И сред всичко това ето ни нас двамата с Патрик. Всеки ден се прибираме в неговия тих апартамент с гледка към катедралата. И се опознаваме един друг по най-добрия възможен начин — като работим заедно по пиеса.
— Сега, след като си поживял малко с нея, как би описал истинската Клер? — питам го една вечер, докато той ни приготвя вечеря.
Намирам фанатичната страст на Патрик по готвенето за забавна. Двете с Джес си мислехме, че спазваме рецепта, ако имаме повече от половината продукти от списъка със съставките в някой случаен готварски сайт, но Патрик гледа презрително дори на Джулия Чайлд и Елизабет Дейвид. Тази вечер беше повел дискусия за това до кой от двата древни тома по френска кухня да се допита — този на Ескофие или този на Карем. Освен това притежава комплект ножове, които никой друг няма право да докосва, изработени от остра като бръснач дамаска стомана и изковани като миниатюрни самурайски мечове, с които в момента реже скилидки чесън така, сякаш разцепва атома на части.