Всички кимаме. Питам се дали последното изречение не беше насочено към мен. Ниаша сваля бейзболната си шапка.
До първата сцена с мое участие има известно време, затова отначало само слушам. Скоро става ясно, че докато Ниаша е чула какво е казал Ейдън и просто чете думите на глас, Лорънс е дошъл с някои собствени идеи. Най-очевидната от тях е да чете ролята на Бодлер с френски акцент. Патрик вдига поглед още на първото изречение, но Ейдън не казва нищо в продължение на няколко страници.
— Това е чудесно, Лорънс — намесва се накрая той. — Според мен засега да го четем така, както си е, и по-късно да обсъдим възможността за акценти.
— Добре — казва Лорънс. — Чудесно.
После продължава да чете с абсолютно същия акцент.
Ейдън отново го спира.
— Нека оставим акцента засега.
Лорънс се намръщва. Давам си сметка, че вече се е режисирал в ума си и сега ще му е трудно да започне отначало. Когато продължаваме да четем, той успява да изчисти по-голямата част от френското произношение, но от време на време някое и друго ударение се промъква в речта му. Докато чете, неспирно отмята косата от очите си с нетърпеливо движение. Някога си мислех, че този жест е неустоимо очарователен. Сега просто се чудя защо не се подстриже.
Ниаша седи съвсем неподвижно, почти без да помръдва, но гласът ѝ е безкрайно красив. Не успявам да разбера каква е причината да звучи точно по този начин, но бих могла да седя и да я слушам с часове.
Когато идва ред на моите реплики, се опитвам да следвам нейния пример и оставям думите да говорят сами за себе си. Но още в първата ми сцена Бодлер признава, че той е авторът на зловещите анонимни писма, които съм получавала през последните пет години, и аз си позволявам да вмъкна в начина, по който Аполони говори на Бодлер, мъничко от неприязънта, която вече изпитвам към Лорънс. Виждам как Ейдън замислено вдига поглед от сценария, но не казва нищо.
В крайна сметка стигаме до финала и се аплодираме един друг. Ейдън ни казва, че сме били страхотни. Но всъщност, мисля си аз, самата пиеса е добра.
Това би могло да е нещо невероятно, осъзнавам. Това би могъл да е моят пробив. Почти не мога да повярвам на късмета си.
Всички ставаме на крака и се протягаме. Лорънс веднага се устремява към Ейдън — чувам го да споменава за някакви идеи, които искал да обсъдят. Ейдън му отговаря нещо учтиво, но неангажиращо.
Ниаша се приближава към мен и ме поздравява колко добре съм се справила с четенето.
— Ще бъде много забавно — казва тя със своя премерен сериозен глас.
Свалила е горнището на спортния си екип: ръцете, които се показват от ръкавите на тениската, са като тънки черни кабели, изтъкани от преплетени мускули. Отблизо съм запленена от неземната ѝ красота.
Тя отпуска ръка на китката ми.
— Разбрах за теб и Патрик — казва тихо. — Той изглежда наистина чудесен човек.
После тя оставя погледа си да се премести от Патрик върху Лорънс, който все така разпалено разговаря с Ейдън, и не казва нищо повече.
Но това е достатъчно. Вече сме съюзнички. Може би дори приятелки.
72
На другия ден следобед излизам да потичам в парка „Морнингсайд“, замислена за вчерашната репетиция, когато усещам познато чувство. Чувство, което всеки актьор изпитва, когато е на сцената — че някой те наблюдава.
Което е странно, защото тук във всеки един момент сигурно ме гледат поне десет чифта очи, а обикновено не се чувствам по този начин. Разтърсвам глава и продължавам.
Правя още една обиколка и отново изпитвам същото чувство. Точно в същата част на парка. Неволно косъмчетата по врата ми настръхват.
Спирам и поглеждам нагоре. Високо над мен, на стъпалата, които водят надолу от страната на Харлем, стои една фигура.
Франк Дърбан.
Или поне съм почти сигурна, че е той. Твърде далеч е, за да го видя достатъчно ясно — по-скоро различавам начина, по който е застанал, начина, по който винаги застава: с облегнато на перилата тяло и рамо, издадено напред, сякаш изпитва болка.
Известно време оставам неподвижна. После се затичвам право към него, като спринтирам безразсъдно между дърветата и прескачам каишката на едно куче, която за малко да се заплете в краката ми. Има четири етажа стъпала, които стръмно се изкачват на зигзаг, и аз се втурвам бясно нагоре по тях, краката и дробовете ми вече горят…