С Лорънс, когото ми казаха да моделирам спрямо думата гордост, не ми хрумва нищо друго, освен да наглася раменете му да стоят по-изправени и да повдигна брадичката му, за да изглежда по-надуто. Виждам как Ниаша се усмихва на абсурдния му вид.
Лорънс също ѝ отвръща с усмивка, помислил си е, че тя флиртува с него. Пробожда ме гняв. Не заради него, а заради нея.
Само това ми липсва, казвам си. Да хлътна по партньорката си. Сякаш нещата и бездруго не са достатъчно сложни.
Най-сетне стигаме до текста и изучаването на образите ни. Едно от нещата, които първоначално ме привлякоха в ролята на Аполони, е нейната тайнственост — в пиесата никога не се казва какво точно си мисли тя. Но това не работи по време на репетициите. Аз трябва да знам какво си мисли тя, иначе няма да мога да я изиграя убедително.
В същото време тя може би се самозалъгва. Това винаги са най-интересните образи — онези, които лъжат себе си. Защото рано или късно лъжата винаги излиза наяве.
— Казвам си, че искам да вярвам в неговата доброта, но междувременно истински ме привлича тъмната му страна — споделям с Ейдън. — Аз съм като нощна пеперуда, привлечена от неговия пламък, която убеждава сама себе си, че няма да изгори, защото алтернативата — да се отдръпна — би била такова разочарование.
Той кимва.
— Струва ми се, че това ще свърши работа.
По-късно разказвам за това на Патрик, а той отговаря:
— Все още ли говорим за пиесата? Или за нас?
— Пиесата е за нас. И за да я изиграя достоверно, трябва да изиграя истината между нас. А всъщност няма нищо по-секси от това, нали? Да знаеш истината за някого. — Поколебавам се, преди да продължа. — Точно затова трябва да ми кажеш, ако все още работиш за полицията.
— Клер — казва той уморено и взема ръката ми в своята. — Аз съм виновен. Твърде рано те накарах да започнеш да работиш. Ти все още си толкова крехка. Не е късно да се откажеш. Все пак имаш дубльорка. Можеш да се оттеглиш и да я оставиш тя да поеме твоята роля.
— Не съм крехка — отвръщам. — Аз съм точно обратното на крехка. И със сигурност няма да се оттегля.
По време на седмичната ми сесия с доктор Филикс той повдига темата.
— Патрик ми се обади. Тревожи се за теб.
— Знам — свивам рамене.
— Смята подозрителността ти към него за признак, че състоянието ти се влошава.
— Така твърди той.
— Какво мислиш ти, Клер?
— Аз мисля, че надписът на онези стари тениски е верен: Не е параноя, ако наистина те преследват. Просто се опитвам да преценя дали е така. Тоест дали ме преследват. Ако се окаже, че не е вярно, всичко ще е наред.
Той изчаква да му обясня по-подробно мислите си. Когато не го правя, решава да изпробва друга тактика.
— Доколкото разбирам, в момента си изправена пред сериозно предизвикателство в професионален план.
— Пиесата? Така е, да.
— Възможно е да си прекъснала медикаментозния курс на лечение на доктор Банър малко по-рано, отколкото трябва. Разбира се, към този момент аз нямах представа, че ще се подложиш на толкова голямо напрежение… Може би трябва да обмислим възможността да възобновим приема на някои от лекарствата. В много по-малки дози, разбира се.
Въпросът неволно просветва в ума ми.
Дали и доктор Филикс не участва в цялата схема?
Поклащам глава.
— В момента имам нужда от всичките си умствени възможности. И определено не мога да рискувам да ми излязат пъпки.
— Добре тогава — казва неловко той. — В такъв случай защо не изговорим отново едно по едно нещата, които те тревожат, за да видим дали няма да успеем да ги разнищим?
75
Същата вечер казвам на Патрик, че съжалявам.
— Просто малко се увлякох по идеята, че може и да ме лъжеш. Но след като говорих с доктор Филикс, осъзнах, че съм се държала твърде емоционално.
— Значи всичко е наред? Вече не се чувстваш по този начин.
— Не.
— Е, слава богу, Клер. За малко наистина се бях разтревожил.
Патрик вече е видимо по-спокоен, след като се изяснихме. Лягаме си рано и започваме да правим любов. Не казвам на глас Ще ти се реванширам, но правя всички неща, които знам, че харесва. Които всички мъже харесват всъщност, предпочитанията на Патрик са, меко казано, традиционни. Целувам го по цялото тяло, доставям му малко наслада, после го бутам по гръб и се качвам върху него. Но след това спирам.