— Патрик — казвам тихо, — трябва да ти кажа нещо.
— Какво? — пита той с усмивка.
— Уморих се да го пазя в тайна — казвам му. — Аз я убих. Аз убих Стела.
76
В продължение на един безкраен миг той ме гледа като зашеметен.
— Какво става? — казва накрая с прегракнал от шока глас. — Какви ги говориш, Клер?
— Трябваха ми пари. Бях разорена. Джес щеше да ме изхвърли от апартамента си и трябваше да платя за актьорските курсове… Спорихме, Стела и аз, за това, че се опитва да те изнудва. И тогава, по-късно същата вечер, реших, че ако наистина това е била целта ѝ, би трябвало да ми плати много повече от четиристотин долара.
Стела отваря вратата на хотелския си апартамент с чаша в ръка. Олюлява се.
СТЕЛА
О, ти ли си? Момичето, което не успя да свали съпруга ми. Какво искаш?
АЗ
По-добре да влезем вътре.
АЗ
… Ти ме използва, за да изнудваш съпруга си. И ако той не беше толкова честен човек, щеше да успееш.
Така или иначе ти ме направи съучастничка в престъпление. Искам още две хиляди долара.
СТЕЛА
Или?
АЗ
Или ще му разкажа какво точно направи.
СТЕЛА
Малка глупачка! Нямаш никаква представа в какво се забъркваш. По-добре изчезвай оттук или ще се обадя на управителя.
Тя пристъпва към телефона до леглото.
АЗ
Не се доближавай до телефона.
Тя се обръща и вижда, че съм насочила към нея пистолета на Джес.
СТЕЛА
Какво, по…
АЗ
Обърни се с лице към стената. Чакай — първо ми подай онзи сак.
— Нямах намерение да я убивам — казвам накрая. — Стана случайно. Когато вземах сака от ръката ѝ, тя грабна пистолета и трябваше да я ударя с нещо, за да го пусне. Но когато умря, нямаше как да си тръгна, без да взема парите ѝ.
Поглеждам го.
— Патрик, съжалявам. Съжалявам за всичко. Но не съжалявам, че се случи, защото така срещнах теб. Можеш ли да ми простиш?
Той продължава да ме гледа невярващо с широко отворени очи. Никой от двамата не помръдва, сякаш сме нарисувани. После поглеждам към телефона си върху нощното шкафче.
Виждам в погледа му как осъзнава всичко.
— Господи! — казва невярващо. — Изигра всичко това само за да провериш дали казвам истината, нали? Да видиш дали полицаите няма да нахлуят тук и да те отведат. Е, това няма да се случи, Клер. Няма никакви полицаи. Защото аз вече нямам нищо общо с тях.
— Не бих излъгала за подобно нещо…
— Престани — казва той. — Веднага престани.
Лицето му пламти от гняв.
— Прекали.
— Трябваше да знам — казвам тихо. — Трябваше да знам със сигурност. Моля те, Патрик, разбери ме. Това беше единственият начин да докажа веднъж завинаги, че вече не работиш за тях…
— Добре, ще ти го докажа и още как.
Сега вече е ядосан — толкова ядосан, колкото когато бяхме в театъра. Протяга ръце и обгръща с тях гърлото ми.
— Ако ни слушаха, нямаше да ме оставят да те удуша — процежда той през зъби. — Нямаше да ме оставят да направя това.
Усещам как пръстите му се забиват все по-дълбоко и се стягат. Не мога да дишам. Вдигам собствените си ръце и се опитвам да ги отместя, но той е твърде силен, а хватката му става все по-мощна. Кръвта започва да пулсира в ушите ми. Драскам с нокти по ръцете му. Пред очите ми избухват фойерверки. За момент главата ми се замайва и след това падам, пропадам в тунел.
Свестявам се в прегръдките му. Ръцете му нежно ме обгръщат. Гърлото ме боли.
— Съжалявам — прошепвам аз.
— Не. Аз съжалявам — казва тихо той. Прегръща ме още по-силно. Трепери.
— Недей. Нарочно те провокирах, любов моя. Беше игра на доверие. И свърши работа.
77
Събуждам се преди зазоряване. До мен Патрик спи като котка и диша толкова тихо, сякаш е умрял. Дори докато си почива, тялото му изглежда напрегнато и бдително — плетеница от сухожилия и мускули, готова да скочи във всеки един момент.
Тихо, за да не го събудя, аз се измъквам изпод завивките и отивам в кухнята, за да си налея сок. Гърлото още ме боли, а утре започваме репетициите без сценарий — всъщност днес. Не мога да рискувам да си изгубя гласа.
Докато отпивам, поглеждам навън към града. Харесват ми големите прозорци, заради които тези апартаменти приличат на сценичен декор. Сякаш участваме в представление или живеем в някаква куклена къща, в която всеки може да надникне, макар че всъщност в този квартал е тихо през нощта и улицата отдолу изглежда почти безлюдна.