— Не е много вероятно, но ако става дума за незаконни снимки, може би това е имало на флашката — добавя Хенри и посяга към питието си.
— Каза ли го на полицията?
— Разбира се. Но те отговориха, че когато са претърсили хотелския апартамент, не са намерили нищо подобно. Решиха, че или аз съм се объркал, или убиецът го е взел.
Облягам се на стола, потънала в мисли.
— Стела каза, че цялата идея да се опитам да съблазня Патрик е да изкопчи нещо, което да използва срещу него. В такъв случай може би флашката също е била нещо, което да използва срещу него. Но ако не са я намерили, как така Катрин Лейтъм вече знаеше за „Некрополис“, когато ме запознаваше с операцията?
— Може да е работила за ФБР.
Поглеждам го.
— Защо казваш това?
— Първо, защото това би обяснило защо използваше фалшиво име — това е стандартна процедура за агенти на ФБР по време на операция. Второ, защото именно те се занимават с контрол на незаконните уебсайтове. Ако вече са знаели за този „Некрополис“ — ако дори са го наблюдавали — това би могло да обясни нейното участие в операцията. След всяко убийство полицаите са длъжни да попълнят един електронен въпросник на име ПРПНХ — Програма за разследване на престъпления с насилствен характер. В повечето случаи е ужасна скука — трийсет страници с въпроси само за да разбереш дали твоето престъпление прилича на друго, което още не е разкрито. Но понякога, когато натиснеш „Изпрати“, получаваш автоматично съобщение, в което пише да се обадиш на един телефонен номер в централата на ФБР в Куонтико. Ако компютърът е преценил, че има някаква връзка между убийството на Стела и нещо на този сайт…
— Има — кимвам аз. — Бодлер. Затова се нарича „Некрополис“. Хората в този сайт си падат по Бодлер. И то по не особено приятен начин.
82
— Днес се видях с Хенри — казвам аз.
— С кого? — Патрик не вдига поглед от книгата си.
— Онова бивше ченге, за което работех. Исках да го попитам някои неща за полицейското разследване.
Това го кара да вдигне глава.
— Мислех, че се съгласихме да не ровичкаме отново в тази тема.
— Не. Ти се съгласи. Аз не съм се съгласявала с нищо. Важното е, че Хенри ми каза нещо любопитно. Стела е имала някаква флашка. Убиецът я е взел, но има вероятност на нея да е имало снимки от уебсайт на име „Некрополис“. — Замълчавам за миг, преди да продължа: — Трябва да знам дали това име ти говори нещо.
Патрик ме поглежда непоколебимо с безизразно лице.
— Да — казва накрая той. — Говори ми.
Въздъхвам.
— Бил си в този сайт. Купувал си снимки оттам.
— Не. — Той поклаща глава. — Един ден в пощата ми просто се получиха няколко снимки. Това е домейнът, откъдето бяха изпратени — „Некрополис“.
— Но защо са ги пратили точно на теб?
— Бяха дигитални фотографии на картини, свързани с Les Fleurs du mal — казва тихо той. — Възстановки, така да се каже.
— Защо? — учудвам се аз.
— Едно време в изданията за ценители понякога е имало литографии — илюстрации на стихотворения от известни автори. Ако тематиката била еротична или извратена, изданията били отпечатвани в много малък тираж, само за частни колекционери.
Той посочва към библиотеката, която запълва цяла една стена в апартамента.
— Аз самият имам някои редки илюстрирани копия на Les Fleurs du mal.
— И тези ли бяха такива? Илюстрации към стихотворения? Но снимки, а не рисунки?
Той кимва.
— Сториха ми се смехотворни — толкова очевидно бяха направени на „Фотошоп“, че целият ефект от стиховете на Бодлер се беше изгубил. Точно с тези думи отговорих на писмото. Повече никой не ми прати нищо от „Некрополис“.
— Пазиш ли още снимките?
— Не. — Той поглежда към библиотеката. — Е…
— Патрик, моля те. Може да се окаже важно.
Той въздъхва.
— Запазих една. Само една. Корицата. Най-малко неприятната.
Той се приближава до библиотеката. Посяга между две книги и изважда една снимка, после ми я подава.
Неволно ахвам.
На снимката се вижда плосък женски корем, а цветът на кожата е нещо средно между кафяв и черен. Мъхеста розетка от косъмчета огражда пъпа, в който се отразява някаква светлина, без да се вижда откъде идва. Друга мъхеста ивичка се спуска надолу. Заради начина, по който е оформен кадърът, пъпът и ивичката наподобяват цвете. Една фина нежна снимка — като изключим начина, по който думите LES FLEURS DU MAL са издълбани над пъпа, дълбоко в самата кожа. На мен не ми изглежда направена на „Фотошоп“.