— Това е името на нашата пиеса.
Той кимва.
— Хенри, трябва да уведомиш полицията.
— На теория съм съгласен с теб. Но реално погледнато, какво ще направят? Тези сайтове са анонимни — това е единствената причина хората да ги използват. И двамата знаем, че на полицаите може им да отнеме месеци, докато разберат кои са въпросните потребители.
Той протяга ръка и неловко стисва рамото ми.
— Клер, чуй ме. Не се тревожи, моля те. Аз съм до теб. С мен си в безопасност.
96
Влизам в гримьорната си и затварям вратата. Техническата проверка е минала добре. Сега остава само генералната репетиция довечера. Утре е премиерата.
Пристигнали са още цветя. Вече всеки ден получавам цветя, така че в това няма нищо необичайно. Но въпреки всичко сърцето ми се разтуптява, преди да прочета картичката.
На нея пише:
Разголеното ми сърце.
Нищо друго, няма подпис или име. Плахо развивам букета. Но цветята са прекрасни и непокътнати. Цветовете им не са наранени по никакъв начин.
Вероятно, казвам си аз, всички са получили подобен букет и в цветарския магазин просто са написали името на пиесата, вместо на онзи, който ги е изпратил.
Лягам на кушетката и правя наум няколко от упражненията за сензорна памет, като се опитвам да презаредя батериите си преди генералната репетиция. Но ми е трудно да се съсредоточа. Думите на Хенри не спират да се въртят в ума ми. С мен си в безопасност.
И още нещо. Начинът, по който ме докосна. Как стисна леко рамото ми. Може да реагирам твърде чувствително на мъжкото внимание, но в това имаше нещо странно.
И внезапно всичко се пренарежда — като сценичен декор, който се носи по невидими релси в главата ми.
Хенри.
Сега си спомням как още първия път, когато ме разпитваха от полицията, аз ги попитах дали са говорили с Хенри. Франк каза, че са го направили. Но като бивше ченге Хенри би знаел точно как да се държи в подобна ситуация.
Как да прехвърли вниманието от себе си… върху мен.
Той сам каза, че вероятно скоро ще остане без работа. Той също се нуждае от пари. И като човек, който е работил под прикритие, би бил способен да запази достатъчно самообладание, за да нагласи местопрестъплението така, сякаш не е било просто обир.
Аз ли бях изкупителната жертва, която Хенри е набелязал за убийството на Стела?
В края на краищата аз бях идеална за целта. Адвокатската кантора се канеше да прекрати работата си с мен заради предполагаемите ми криминални деяния. Той би могъл да използва обвиненията на онзи боклук, адвоката Рик, за да ме изкара изкусна лъжкиня и крадла.
Дори ме накара да отида и да се срещна предварително със Стела, за да изглежда така, сякаш съм имала време да го планирам. Какво точно му каза Стела онази нощ? Знаех си, че това е грешка. Сякаш се е наложило да я убеждава да го направи.
Някои хора потъват толкова дълбоко в сивото, че то ги поглъща завинаги…
Поклащам глава, за да се отърся от тези мисли. От полицията провериха Хенри, точно както казаха, че ще направят. Онова непохватно стисване на рамото ми беше само защото почувства, че трябва да ме предпази, нищо повече.
И може би защото, ако трябва да съм честна, Хенри малко си падаше по мен още от първия път, когато се явих на прослушване, като се преструвах, че флиртувам с него в онзи бар.
С Хенри ще съм в безопасност. Трябва да спра с параноичните мисли.
На вратата се почуква.
— Кой е? — извиквам аз.
— Коса и грим.
Отварям вратата. Там стои млад мъж. Има къса, добре оформена коса, голяма усмивка и съвсем дискретни сенки за очи. През рамото му е преметнато едно от онези повсеместни сгъваеми куфарчета, в които гримьорите държат нещата си. На врата му виси издаден от театъра пропуск, точно както е наредено на всички служители.
— Здравейте — казва ведро той, — госпожице Райт! Аз съм Глен. Как сте днес?
— О, здравей!
Знам, че Лорънс и Ниаша настояваха в договора им да бъде включен гримьор и фризьор, но аз бях останала с впечатление, че сама ще се погрижа за тези неща.
— Влез. И моля те, наричай ме Клер.
— Радвам се да се запознаем, Клер.
Той сваля куфарчето от рамото си и го отваря. Капакът се разгръща в няколко реда, препълнени с четки и моливи за гримиране.
— Да се залавяме за работа? Ще трябва да си сложиш халат.
— Разбира се.
Ейдън иска кожата по цялото ми тяло да е бледа за сцената със статуята. Обръщам се с гръб към Глен, свалям си блузата и си обличам халат. Докато го правя, поглеждам към него в огледалото.