— По някаква причина си мисля, че в моя случай няма да има споразумение за намаляване на присъдата, доктор Лейтъм.
— Не ти предлагам това. По-скоро нещо като замяна. Ти отговаряш на моите въпроси… а аз на твоите.
— Какво те кара да мислиш, че аз имам въпроси към теб? — казва презрително той.
— О, мисля, че имаш. Поне един въпрос.
Хванала го е натясно и той признава този факт с ядосано кимване.
— Искаш да знаеш каква част е била истина — добавя тя. — Дали Клер е вярвала дори в една дума, която някога ти е казвала. Или през цялото време го е правила заради нас.
Той се обляга на стола си.
— Кажи ми тогава.
— Тя е забележителна личност, Патрик. И забележителна актриса. Когато я открихме, изучаваше вид актьорско майсторство, който изисква да се потопиш в образа си с безкрайна отдаденост. Сама предложи да подходим по този начин към ролята, която искахме да изиграе.
Катрин ме инструктира.
КАТРИН
Трябва да се превърнеш в една по-крайна версия на себе си. И трябва да живееш в кожата на тази героиня по двайсет и четири часа на ден, седмица след седмица — дори когато изглежда, че хората, на които си имала най-голямо доверие, са те предали по най-лошия начин.
АЗ
Мога да го направя.
КАТРИН
Има и нещо друго… Нещо, което ще трябва да направиш, за да изглежда всичко съвсем правдоподобно.
АЗ
Знам.
— Казах ѝ, че трябва да се влюби в теб — казва просто Катрин. — И ѝ казах, че ще трябва да последва това чувство, където и да я отведе. Без значение колко предателско или налудничаво, или опасно ѝ се струва.
Патрик за миг затваря очи.
— Значи е било лъжа. Всичко.
— Убягва ти целият смисъл. За нея нямаше разлика. Тя те обичаше. Тя се накара да те обича. Това искахме от нея.
— О, не това е маска — тихо декламира Патрик, — измамен параван.18
Той поглежда остро Катрин.
— А „Некрополис“?
— Какво за него?
— Някак бяхте успели да се инфилтрирате там, нали? Вие от ФБР. Но вместо да ни затворите, вие просто седяхте и наблюдавахте. Изучавахте ни. Сякаш пълзяхме в някакъв мравуняк със стъклени стени, в нечия лаборатория. Склонен съм дори да се обзаложа, че точно ти ми изпрати снимките на Фърман.
Той се навежда напред.
— Нали знаеш, че си съучастничка във всяко едно от убийствата, които се случиха след това? Включително и на Стела. Бедната Стела. Аз може и да съм я убил, но ти си тази, която задвижи цялата поредица от събития.
Катрин натиска едно копче на диктофона.
— Разпит на Патрик Фоглър — казва тя. — Запис едно.
106
Седя в един тих ъгъл в бара с питие в ръка и се опитвам да го пия така, че да ми стигне за най-дълго време. Сигурно ще решите, че съм излязла на среща и очаквам приятеля си.
Но след това ще забележите широкоплещестия мъж на средна възраст, който сяда на стола срещу мен, и ще си промените мнението.
Усмихвам се насреща му.
— Защо се забави, Франк?
— Бумащина. В днешно време, за да си детектив, трябва да си като машинописка.
Той махва с ръка на сервитьорката и си поръчва бира, после се обръща към мен.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Не — казвам аз. — Благодаря, че попита.
— Имам предвид от бара — казва троснато той.
— Знам. И не, нямам нужда от нищо.
Франк кимва. Бърка в джоба на сакото си, вади един плик и го плъзва по масата.
— Ето. Трябва само да се подпишеш и да го изпратиш по пощата. Зелената ти карта ще пристигне до седмица.
Поглеждам плика. Но не го вземам.
— Франк, може би ще се върна обратно в Англия.
Той повдига вежди.
— Така ли?
— Ще има празненство по случай рождения ден на приемната ми майка. Трябва да отида. А и всички онези неща, от които се опитвах да избягам… Сега не ми се струват толкова страшни. Не и в сравнение с… — оставям изречението недоизказано.
18
Откъс от „Маската“ на Бодлер. Превод от френски език — Кирил Кадийски, „Цветя на злото“, София, 2018 г. — Бел.р.