Гласът му е наситено убедителен, с тих и настойчив ритъм. Като пулс. Той ми подава обратно книгата, все така отворена. Поглеждам надолу и веднага откривам следващата строфа, изричам я на глас, без да откъсвам поглед от неговия, като поддържам темпото и изцеждам езика докрай:
АЗ
Сега той продължава на свой ред, приковал поглед в моя, докато говори по памет за нещо мрачно и странно, което не успявам да разбера, нещо свързано с това да се превърнеш в обратното на плът.
ПАТРИК
Присъединявам се на последното изречение, подхващам неговия ритъм и тембъра на гласа му.
АЗ/ПАТРИК
За секунда или две настъпва мълчание, което никой от двама ни не нарушава.
ПАТРИК
Прочетохте го добре.
АЗ
Благодаря… За какво се разказва?
ПАТРИК
Може да се каже, че е за отношенията му в любовта.
АЗ
Трябва да е имал доста сложни отношения в любовта.
Патрик се усмихва.
ПАТРИК
Когато е написал това, Бодлер е имал връзки с две жени. Едната е била прочута красавица, обект на възхищение в цял Париж през деветнайсети век.
Наричал я е Vénus Blanche, неговата Бяла Венера.
Другата била мулатка — кабаретна танцьорка, която продавала тялото си на улицата. Наричал я своята Vénus Noire, Черна Венера.
АЗ
Интересно… Любовен триъгълник.
ПАТРИК
Щом предпочитате.
АЗ
Как се развила историята?
ПАТРИК
Започнал да пише стихове, които пращал анонимно на Бялата Венера. Неща, които искал да направи с нея; нещата, които правел с Черната Венера. Стихове, които докосват всички кътчета на покварата. Казвал, че останалите поети са изписали достатъчно за цветните великолепия на красотата. Той искал да е първият, който пише за красотата, която произтича от злото.
АЗ
Les Fleurs du mal… Цветя на злото.
Време е да действам.
АЗ
Вероятно е прозрял, че някои жени са привлечени от забраненото.
Патрик Фоглър поклаща глава. Сякаш някак съм успяла да го разочаровам.
ПАТРИК
Трябва да тръгвам.
Моля?
АЗ
Наистина ли? Беше ми приятно — бих се радвала да чуя още нещо…
Опитвам да му подам книгата. Той махва с ръка.
ПАТРИК
Задръжте я. Спомен от една интересна среща. Хареса ми да ви слушам как четете.
АЗ
Вижте, аз… обикновено не правя подобни неща, но просто се случи така, че имах отвратителна вечер и не бих отказала малко компания. Какво ще кажете да останете и да ви почерпя едно питие?
Той се усмихва отново, покрай ъгълчетата на очите му се появяват бръчици.
ПАТРИК
С удоволствие. Но съм семеен.
АЗ
О, аз нямах предвид…
Той вече се отдалечава. Казва през рамо:
ПАТРИК
Знам. Но аз имах. И за разлика от Бодлер, предпочитам да имам само една Венера…
Беше ми приятно да се запознаем.
И тогава, почти сякаш говори на себе си, произнася нещо на френски език.
ПАТРИК
Ô toi que j’eusse aimée, ô toi qui le savais…
АЗ
Какво означава това? Хей, сигурно бихме могли да…
Нищо. По дяволите! Оставам да зяпам след него, все така стиснала стихосбирката в ръка. И осъзнавам, че за първи път, откакто започнах да работя за Хенри, току-що ме отсвириха.
10
— Имам добра новина, поне така предполагам — казвам безизразно. — Поздравления, госпожо Фоглър. Съпругът ви е верен.
Поне за вас е добра новина. Аз все още си ближа раните.
6
Откъси от „Сплин II“ на Бодлер. Превод от френски език Кирил Кадийски, „Цветя на злото“, София, 2018 г. Съобразно авторовата цел (виж — Благодарности, на стр. 389) в една от строфите на превода е нанесена промяна. — Бел.р.