ГЛАСЪТ НА КАТРИН ЛЕЙТЪМ
(многозначително)
Така ли, Франк?
ГЛАСЪТ НА ДЕТЕКТИВ ДЪРБАН
Вярно е, че имаме жени полицаи, които биха могли да се справят. Не искам да проявявам неуважение към колегите си, но ти виждала ли си ги? Мисля, че Клер би имала много по-голям шанс да го накара да свали гарда.
ГЛАСЪТ НА КАТРИН ЛЕЙТЪМ
Последния път не успя.
ГЛАСЪТ НА ДЕТЕКТИВ ДЪРБАН
Той ѝ даде книгата. Ти сама го каза — за него това е признак на интимност.
Следва мълчание, докато Катрин Лейтъм обмисля казаното. Следващия път, когато проговаря, вече не звучи толкова непреклонна.
ГЛАСЪТ НА КАТРИН ЛЕЙТЪМ
Дори да е така, не можеш да пренебрегнеш факта, че тя е цивилен гражданин. Става въпрос за предпазни мерки.
ГЛАСЪТ НА ДЕТЕКТИВ ДЪРБАН
Ние ще сме там, ако нещо се случи. А най-хубавото на цялата работа е в това, че тя няма нищо на нейно име. Нито банкова сметка, нито номер на социална осигуровка, които той би могъл да провери. Може да е всяка — точно каквато ни трябва.
Това ми е достатъчно. Връщам се в коридора и без да чукам, направо влизам в офиса на доктор Лейтъм.
— Ще го направя — казвам аз. — Каквото и да е. Но трябва да ми платите.
Влизам доста драматично, но Катрин Лейтъм не се впечатлява.
— Имаш ли дори бегла представа за какво говорим?
Вдигам рамене.
— Хванах малко от разговора.
— Може поне да ѝ кажем, няма да навреди — казва тихо детектив Дърбан.
Доктор Лейтъм ме гледа изпитателно известно време, без да мигне.
— Добре. Имаме заподозрян за убийството на Стела Фоглър…
— Нейният съпруг.
— Моля те, не ме прекъсвай. Имаме заподозрян. Става въпрос за индивид с изключителен интелект и безупречна дисциплина. Той не може да бъде провокиран или подлъган да се издаде сам. Обсъжда се въпросът за провеждане на операция под прикритие, която би могла да доведе до успех там, където други методи се провалиха.
— В смисъл да му поставите капан?
— Не капан от типа, с който ти си свикнала — казва смразяващо доктор Лейтъм. — Това би била една изключително сложна операция, базирана на психологическа експертиза. Заподозреният ще бъде поставян в ситуации, които да го подканят да разкрие различни аспекти от своята личност, така че след това те да бъдат съпоставени с психологическия портрет на убиеца на Стела Фоглър, който съм създала. Ако двата съвпаднат… Е, това би била сериозна индикация, че двамата са един и същи човек.
— Опасно ли ще бъде?
— Разбира се.
— Ще носиш микрофон — успокоително казва Дърбан. — Хората ни ще бъдат в готовност съвсем наблизо, ако се наложи да те измъкнат.
— Ако се съглася, колко ще ми платите?
— Избраната за примамка ще получи удовлетворение от мисълта, че е изпълнила гражданския си дълг — казва ледено доктор Лейтъм. — Една жена е загинала, Клер.
— Сигурно ще можем да ти осигурим и някакво заплащане — добавя Дърбан.
— Искам зелена карта — казвам бавно аз. — Пълно заплащане и зелена карта.
Той поклаща глава.
— Невъзможно.
— Сам каза, че имаш приятели в имиграционните…
— Няма да има зелена карта — намесва се доктор Лейтъм. — Защото няма да има операция. Работата не е за теб.
И двамата се обръщаме към нея.
— Поне докато аз не реша — добавя тя.
18
Подписвам някакви формуляри, след което доктор Лейтъм ми прави цял куп психологически тестове. Тест на Векслер. Минесотски многофакторен личностен въпросник. Въпросник за признаци на психопатия на Хеър. Кара ме да държа електроди във всяка ръка, докато тя сменя разни картинки върху един екран. Кучета, бебета, облаци и после рязко нож, порнография, още облаци.
Но предимно разговаряме.
— Клер, защо Ню Йорк?
Вдигам рамене.
— Защо не?
Доктор Лейтъм ме поглежда проницателно.
— Доколкото разбрах, като дете си била в системата за приемна грижа?
— Точно така — казвам, като се чудя откъде, по дяволите, знае това.
— И си се разбирала добре с приемното си семейство?
— Приемни семейства. В множествено число. Не обичаха да се застояваме. И не. Не съвсем.
Тя ме изчаква да продължа.
— Да вземем онова, в което прекарах най-дълго време — казвам най-сетне. — Джули и Гари. Джули работеше като мениджър в здравните служби. Гари се занимаваше с маркетинг. На външен вид бяхме щастливо семейство, като в някой сериал… поне за пред социалните работници. Мисля, че бях на единайсет, когато си дадох сметка, че те двамата не се харесват особено. Но нямаха избор. Ако се разведат, щяха да загубят страничния бизнес, който въртяха — а именно, да са приемни родители. Десет хиляди лири на година, на дете, необлагаеми. Така че се мъчеха и се опитваха да се преструват, че всичко е наред.